В края на сезон 91/92 седем момчета решават да се организират и да създадат за следващия сезон средище на антифашистка подкрепа на клуба. Лятото минава и започва новият шампионат. Ражда се една нова все още аполитическа групировка, наречена "Brigadas Franjirrojas", с ядро от бивши членове на изчезналата вече "Komando Vallekas". Около тях се събират и "los Bukaneros", име, взето от морската битка, кято всяка година честваме в квартала, за да отбележим света Кармен, защитничката на Vallekas (б.р. Vallekas мадридското предградие от където е Райо).
Кроткото съжителство обаче не трае дълго. Група от дясноориентирани членове на "Brigadas Franjirrojas" започват да проявяват открито неуважение към "los Bukaneros", което принуждава седемтимата да се изтеглят встрани до митичната и незабравима "Pena Los Petas".
Идеите на групировката са ясни: Райо, работническа класа и антифашизъм. По време на първите два сезона обаче те не успяват да се реализират. Няколко пътувания (Логроньо, Пусела, Кадис-където се ражда приятелството, съществуващо и до днес с "Brigadas Amarillas", Калдерон, Бернабеу...) и една мизерна снимка са целият им актив за тези години. Групата се увеличава едва до 15 души и просъществуването й е под сериозен въпрос.
През сезона 95/96 обаче нещата тръгват в коренно обратна посока. Само за една година групировката достига до бройка от 40 души, и започва да се вижда светлината в края на тунела. Тази година започват и дълго продължилите вражди изпълнени с лъжи, кражби и сбивания с "Brigadas Franjirrojas". Две години по-късно се приключва с раковото образувание наречено крайнодясна подкрепа на Райо - "Brigadas Franjirrojas" се разформирова. През 95/96 се изваждат и нови артикули-фланелки с череп, с цигара в уста, пътува се навсякъде, винаги заедно с Petas, вижда се първата победа на Райо над Реал Мадрид на Бернабеу, с 1-2, пред около 500 фенове на валеканци.
През 96-97 групировката продължава пътя си нагоре, осъществява малки хореографии срещу Атлетико и Еркулес, има няколко знамена за веене, множество за закачане, два тъпана. Групировката се увеличава до около 60 души. Случват се няколко сбивания с вражески групировки с доста по-голяма численост, от които обаче се излиза без сериозни поражения, даже точно обратното. Групировката израства значително в организационно отношение и като манталитет.
Следващия сезон се бележи от сериозното й изгряване. Започва бумът. Точно през този сезон изчезнаха окончателно "Brigadas Franjirrojas". Гостуванията ни вървяха с добър ритъм, въпреки че изпаднахме в Сегунда, а атрибутите ни започнаха да стават с все по-добро качество и все по-разнообразни, излязоха първите ни шалове, различни модели фланелки и т.н.
В двата следващи сезона числеността на групировката се доближи до около стотина души, а влизането на все повече младежи в нея даде храна на амбициите ни. През този сезон "Денят срещу расизъм по стадионите" стана традиционен. Започнахме го ние срещу Осасуна.
Кулминацията на целият този процес на растеж и утвърждаване се осъществи по време на участието ни в турнира за купата на УЕФА. Бяхме на три места, за да подкрепяме отбора - в Андора (митичното 0-10), Витория Сетубал и най-вече в Бордо, където около 700 фенове на Райо празнуваха победата срещу шампиона на Франция.
През следващия сезон започнахме да изработваме първите знамена от новия етап на развитие на групировката. Към тях малко по малко се добавяха нови и нови, за да се достигне днешната бройка от около тридесет с различна форма и стил.
По време на десетата ни годишнина отборът изпадна в Сегунда. Но това ни направи още по-силни и сплотени, поддържахме ядро от около 250 човека. През тази година имахме най-много пътувания - Сеговия, Кадис, Леганес, Алмерия, Хетафе, Кордоба, Ел Ехидо, Ейбар, Сория, Хихон, Витория, Саламанка...На всички от тях с по над 100 човека. След доста сезони се срещнахме и с нашите приятели от Кадис, направихме си големи купони в Кадис и Вайекас... Срещнахме обаче и тежки моменти. Върху нас хвърли много помия, като дори ни обвиниха за напускането на спонсора ни.
Но най-лошото беше, когато след няколко месеца бе извършен атентат в квартала ни. Той остави много жертви между нашите. Два дни по-късно се игра мач, който никога не биваше да се играе. В онзи момент изразихме мнението си, правим го и сега: вечна омраза за виновниците. Те си знаят кои са.
Вече минахме бариерата от 300 членове и сме на всички гостувания на Райо на полуострова, а направихме и първото си гостуване със самолет-в Майорка. Можем ли да правим нещо повече? Винаги можем! Да подкрепяме винаги заедно решенията на групировката, вливаме още повече страст на тези които са с нея, но все още не се чувстват част от "los Bukaneros", повече фанатизъм на новите й членове и винаги сплотеност! Само така никой няма да може да ни спре!
А колкото до онези седем момчета, които започнаха всичко (повечето от тях все още са сред нас), искаме да им благодарим и се надяваме, че са горди с нас, сигурни сме, че е така! А кой би им го казал през 1992?
СЛЕДВАЩОТО
* * *
Банкова сметка
Банкова сметка на УО "Железни бригади": BG66UNCR 7000 1598 0423 57 BIC: UNCRBGSF
Разгледайте снимки от Поклоненията на Начко и Радо и от мачовете срещу ЦСКА-София, Черно море, Берое, Спартак Плевен, Арда, Витоша Бистрица, Ботев Враца, Хебър, Славия, Спартак Варна, Лудогорец и Левски
Снимки от прекрасните графити пред сектор А на ст. "Локомотив", срещите срещу Нефтохимик, Добруджа, Септември, Миньор, Локомотив Горна Оряховица и Литекс.