Най-интересното според webmaster-а! Локомотивците са колкото странни хора, толкова и със странни прякори. Прякорите са зашетеметяващи и този, които не познава хората може да остане в недоумение. Всеки от нас е индивидуалност като прякора е само върха на айсберга от различи личности!

През нашата агитка са преминали хора всякакви: от най-различен социален статус, образование, интереси и др. .
Моят разказ ще започне от средата на 80-те години и постепенно ще ви прехвърля в наши дни. Някои от лицата, за които се пише тук вече не са част от нас – или са спряли да идват или пък са в чужбина, но все пак през определен период от живота си са оказали подкрепа на любимия отбор.

Първо ще започна с моя прякор. Когато започнах да идвам в агитката все още бях малко хлапе и малко познат на стадиона. С прякора ми – Търо, се сдобих 6 години по-късно, или през 1992. Измисли ми го една моя приятелка от квартала, дъщеря на легендарния ни вратар от миналото Иван Доянов. Тогава още пъпчиви пубертети си измисляхме мутантски имена в квартала, и въпросното момиче ми измисли името Родот Търомоний и от там всички започнаха да ми викат Търо.

Но да си дойдем на думата. Когато започнах да ходя в агитката за мен най-известни бяха Любо Медала и Ники Малкия. Неизвестно ми е защо са им такива прякорите, но се знаеше, че са много луди. Медала съм го виждал как сам нашоква репите на агитката на Славия, а Ники Малкия беше дребен на вид, но много свиреп Банишорски хулиган. Може да се каже, че тогава те бяха тарторите на агитката ни. Други тартори тогава бяха Драго Бомбата, Камата и Панделата. Първият беше известен с това, че на всеки мач мяташе миниумки и на една среща на националния стадион с Дунав за нещастие рани едно момче дето гонеше топките. Камата пък беше виден хевиметъл. Ходеше с дънково яке цялото в нашивки и вериги, което във времето преди промените се преследваше от закона. Но той беше достатъчно луд за да не му пука. Даже след един мач на Славия скочи на 50 слависта, като техния тартор пострада много, а нашия се измъкна невредим. Панделата пък беше много луд фен и виден Люлински бандит. Прякора му го лепнахме в последствие след като попадна в затвора. Около тези лица се въртяха и други тъмни субекти, но освен лицата им, в съзнанието им не може да изпъкнат имената им. Така посетепенно се прехвърляме на границата на 80-те и 90-те години. Ще започнем с хората от първата ултрас групировка в София – Изток, и техния лидер Иво или както всички го наричат Барбуков. Той получи прякора си малко по-късно, защото се разходжаше постоянно с една вехта фанелка с надпис Барбуков, от времето когато същия строителен предприемач ни бе спонсор. Негови съкварталци са братята Лъчо и Цецо, като Цецо е познат с прякора Бубо, прякор дължащ го на хора от своя квартал и на семейството си. С тях тогава движеше Васко или Васето, много верен фен заминал в последствие да ни вее във Франция. А по-късно към тях се присъединиха Ники – Жената или Женя, който иначе е 100% мъжкар. Прякора му идва от приликата с популярния герой Женя от филма „Васко да Гама от село Рупча”. Марто Козела, чийто прякор идва дългата му руса брада, която го прави да изглежда като дърт пръч. И не на последно място Пепи – Вестника, който си спечели този прякор, заради това че има сергия за вестници.

С Изтокци по дербитата много често идваше известен наш ватерболист известен още и със своята фамилия Парталев. Той беше като скала и не се страхуваше да скочи дори и сам на цяла орда фенове от другия отбор. През тези години в агитката идваше и силна бригада от Банишора, която от освен вече описаните Търо и Ники Малкия, се допълваше от Сашо Боксера, прякор дошъл му от кварталните среди заради боксероподобната му мутра. Боби Кура, също много луд фен, чийто прякор според мен има нещо общо с големия му нос. Светльо Тъмния, чийто пук по-тъмен цвят на кожата и коста му не отговаряше на името му. Тони Малката Буца (син на известния в миналото Банишорски бандит – Буцата), който за съжаление в последствие смени цветовете на отбора. По това време бригадата от Банишора се допълваше от още няколко лица, за чиито имена вече не мога да се сетя. От тогава и до ден днешен на стадиона може да се забележи и един много легендарен фен от Толстой – Гущера, а според мен той дължи този си прякор, защото походката ,му наподобява гущер, в последствие към него се присъединиха Швабата, обяснението на чийто прякор е доста сложно и брат му – Малкия Гущер. Отиваме и в района на Ситняково, където по това време там живееха двама много известни ултраси – Тони – У – му ( получил прякора си, защото винаги се дразнеше от нещо и викаше УР – МУР) и Лаитин или Лаци. Около тях двамата, Търо и Изтокци по време на тогавашните баскетболни, футболни и волейболни срещи можеше да се забележат и бъдещия главен редактор на „Меридиан мач” – Владо Зарков Чворето (получил своя прякор, защото беше много асоциален, с две думи истинско чворе) и Веско Мишев, сега футболен съдия заедно с брат му Добрин. Но като заговорихме за вестник „Меридиан мач” не можем не споменем за един бивш журналист от този вестник и много известен фен на отбора – Краси Метушката, получил прякора си от негови колеги от вестника, когато играча на Левски (Кн) Метушев ни вкара два гола. Негова дружка на времето от Люлин беше Потника, на който никой не знае истинското име и получил този си прякор, защото на мач винаги идва с потник.

Така с Потника навлязохме в средата на класическите простаци. Първо ще се спрем на Владо Мръсницата и Косьо. Първият си спечели прякора на един мач в Плевен, когато така се беше напил, че цял мач се заяждаше с гаджето на някаква мутра и караше агитката да вика „Мръсница”. Косьо пък е известен още като – Плешивия, Косовара, Доктора. Първият му прякор се измисли от това, че се бръснеше до кожа, втория му го лепнахме докато вървеше войната в Косово, а третия за това, че започна да следва медицина. Класически простак беше и Жоро Волуяка, чийто прякор идва от родното му село. В последствие, обаче, той толкова много пропадна, че заприлича на клошар и след няколко изцепки с джобене и сваляне на шалове от деца в публиката, бе бит бит и изгонен от агитката. Тази плеада от „звезди” ще завършим с Ники Дупницата (получил прякора си затова, че е служил в Дупница) и Велчо или Чико. Прякорът му идва от някакво гадже от испанската, което е имал навремето. Навярно въпросното момиче му е подвиквало така, което в превод на роден език означава момче. Това е човек, който спокойно можем да птипишем към старата агитка от края на 80-те. и началото на 90-те, който след това се изгуби за 5-6 години, но след като се завърна през 2000 г. почти не изпуска мач.

Следващата генерация ще започнем със Сашо Метала или Метлата – идеолог за създаването на „Железни бригади”. Всички му викат Метала, защото е заклет Металист, Метлата, защото на времето се носешес дълга светла коса. Негов брат е Вики – Рижия, чийто прякор дойде от това, че си беше боядисал косата. Отиваме и при Дружбенските типове – Младен Пилата и Дани Компира. Историята на Пилата е сложна и идва от легендарния Пилат Понтийски. Мнозина обаче се заблуждават, че прякора му идва от това, че е завършил механо техникума. Дани Компира го кръстихме така, защото говори своеобразен шопски стил, характерен за товарачие на картофи. Сега да отидем и при ордата от Младост от края на 90-те, водена от Пешев, като много хора не знаеха, че малкото му име е Благой. Двама негови съратници бяха Иво – Носа (заради изпъкналия му нос) и Радо Шишарката (кръстен на некъв чалгаджия) и те заедно със Сашо Супата по това време бяха най – известните фенове от Младост. Други известни фенове от този квартал са Божо Манчестера, задради това, че е луд фен на Ман. Юн. и Бисер, който се явява в агитката доста променливо в продължение на дълги госини. НО да просължим да разказваме за края на 90-те години и една от най – емблематичните фигури – Драго Скина, известен с нацистките си идеи и непримириямия си дух за бой. Негов най – добър приятел по това време е Владо Ашика или Айшето, наречен така заради фантомната си фамилия, а негова пък дружка по това време е Ицо Зулуса, за чийто прякор се знае, че е произлязъл след като обуркал прякора на Волуяка и му рекул Зулуяка. Техни много близки приятели са Евтим Булета, кръстен така на някакъв боксьор, някакъв герой на Мики Рурк и Дани (Чавето), кръстен така на Мето Инспектора, заради поведението му на изоставено цигане. Инспекторът пък получи този си прякор, защото обичаше да дава акъл и да проверява как се вършат нещата, въпреки че той рядко се захващаше за работа. От този кръг са Бобъра (дължащ прякора на името си) и Митко Усмивката, който идва на мач напушен и раздаващ неадекватни усмивки. Негов прякор от миналото е и Валдерамата, дължащ го на това, че тогава ходеше с дълга коса, досущ като известния колумбийски фотбулист.

Цялата тази плеада от „звезди” явили се в агитката в края на 90-те и живеещи близо до стадиона ще завършим с Боби Парцала (когото кръстихме така, защото на мач идваеше с едни парцаливи дрехи и правеше яки свинщини като се напие). Двама много верни фенове – Пепи Свободата (кръстен така на квартала си) и Иво – Заспата, кръстен така след като за времето проспа едно пътуване до Кюстендил, а и като малък изглеждаше като някое хлапе, паднало от друга планета. Пак по това време или може би година – две след това в агитката се зароди за кратко нова групировка – Ultras Loko Banishora, водена от лидера й Насо неговия съратник Сашо Ушатия (заради големите му уши) известен в квартала като Малкото Ренде. В последствие след един скандал в агитката групировката се разпадна, и сега след няколко години само Насо започна да идва по мачове, за другите членове на тази групировка няма смисъл да отварям дума. Не знам дали има смисъл да се спирам и на още няколко младежи, преминали набързо през агитката ни – Дацата (иначе Дарин), Бастуна, Райко Чалгата (глезено дете, посипано със злато), Снакса, Росен Батмана (известен с това, че на думи беше много голям, а никой не го е виждал да действа), Данчо Сдуха и други.

Последваха няколко години на упадък в нашата агитка. Голяма част от гореспоменатите спряха да идват, а най – верните се съсредоточиха в „Железни бригади”, като един от първите нови членове на организацията бе приет Сашо Райноса, или Психара. Много верен фен в продължение на 3 – 4 години, който се появи от нищото и отиде пак та. Първият му прякор се измисли, защото принадлежеше към една от тогавашните групировки Rhinos, но в последствие стана с втория, тъй като не е много добре с нервите. Хората, обаче които останаха в агитката се оказаха упорити и се появиха нови лица. Ще започнем с тримата братя от Горубляне, като най – големият от тях е известен с прякора Ивайло, защото написа по този начин иметио на един човек от фен клуба. Средния – Жорето, който носи прякора Горублянето е най – верия фен от тях и от време на време води и малкия си брат. Други двама Добрин и Жорката – Младост са известни с прякори за които не знам нищо. Големия и Малкия Мексиканец все по – често започнаха да идват с Джопето (прякор идващ от името му). Тази група фенове, които посещават агитката по – отскоро са Боби Къдравия (кръстен така заради косата му), двамата известни книгопродавачи – Дедо (кръстен така от колегите му заради това, че е на преклонна млада възраст) и Жицата (от Живко). Трендо – Сливницата, защото е от Сливница, известен с писянските си смешни истории. Неразделните приятели Гаврил и Милко (известни като Милко и Мурко), верния фен на отбора Сащо Толстоя (кръстен така на квартала си), за да достигне, до най – новите звезди в агитката. Рачмо, чийто прякор идва от малкото му име Радослав, Радо Силистрата (заради родния му град), Никълъс Кейдж, чието име почти никой не знае, и за чийто прякор знае Метъла, Андро Мустака (заради девствените му мустаци) и едно момиче – Цвети – Желязната Лейди (известна е като Цветанка Ризова). И нарочно накрая, но не и на последно място, живата легендана нашата агитка – известен като Момчил, и най – вече като татко Локо, баща на 4 деца, които води на мачове по всички кътчета на България. И от който трябва всички да вземаме пример, какво значи цял живот да бъдеш ултрас фен.
04.04.2006.г. Търо

P.S.
В статията са използвани и материали от предната статия на Сашо Метъла. Всеки, който е изпуснат в спикъка да не се сърди, защото след толкова години и след толкова много образи човек може да се побърка.