Ултрасите нямат имена за външния свят, само приятелите ги познават. Нямат лица, често качулката им покрива лицата, един шал на лицето и това е. Ултрасите нямат нормално облекло, не следва модите, пренебрегва ги. Когато се качва на влака, върви по тротоара дори когато не е облечен със симвплите на своя отбор, ЩЕ ГО РАЗПОЗНАЕШ. Ултраса атакува ако бъде атакуван, помага в нужда. Ултраса не спира да бъде такъв дори когато си махне шала или като се прибере след дълго гостуване, продължава да се бори 7 дни от 7. Ветеранът Ултрас дава пример на по-младите, и младите го уважават. Младите са горди, че могат да стоят около по-стар от тях, да се поучи от критиките и да се гордее от комплиментите. Когато обикновените хора гледат един УЛТРАС не го разбират, и той не иска да бъде разбран от хората, не дава обяснения за това какъв трябва да бъдеш. Всеки ултрас е различен, има ги тези които се обличат с материали на своя отбор или група, и тези които никога не са имали такива. Тези които се движат с групата и тези които са сами и са си лидери по рождение. Ултрасите са различни, но ги обединява любовта към своя отбор, това да могат да издържат под дъжда или студа за 90 или повече минути, обединява ги това, че се топлят пеейки с цяло гърло, обединява ги сигурността, която им дава приятелят, които му спи на рамото във дългия път, обединява ги разходката с гордо вдигната глава в поредния чужд град, обединява ги радоста от тръгването и умората от връщането, обединява ги поделеният сандвич и разделената цигара, обединява ги погледа, които си разменят след поредната ръкопашна схватка с противник, обединява ги манталитетът. Нещата, които ни обединяват, са тези, които ни разграничават от външния свят, отдалечават ни от разтревожените ни родители. УЛТРАС е изключение на правилото, e неочакваната изненада, когато мислиш, че си се разминал. УЛТРАС е дори и ръката която ти помага да се качиш в последния момент защото влака тръгва. УТРАС не е насилието, то е защитата от един живот изпълнен с насилие, от своеволията на полицията, от платените телевизии, от изгъзиците на новите генерации, от телевизионните предавания боклук, и преди всичко от репресията. УЛТРАС е и много още чувства неописуеми с думи, неразбираеми от обикновените хора, които предпочитатат да живеят зад едно стъкло, отколкото да го счупят, за да навлезнат в реалността, студена и дъждовна...