Медиите за нас 2013

lokoloko

http://gong.bg/view_article.php?article_id=323955
Контролен мач с последния в класирането на елитната сръбска дивизия тим на Смедерево е на път да уреди отборът на Локомотив Сф. Спарингът е предвиден за 31 януари на сръбска територия.

За да бъде обаче съкратен пътят, двата отбора са се договорили срещата да бъде в Ниш, някъде по средата на трасето София - Смедерево.

Този едноименен град се намира на брега на Дунав, недалеч от Белград и именно там преди няколко години Локо Сф игра срещу Борац Чачак за Купата на УЕФА.

В Смедерево живее бившият централен нападател на Локомотив София Саша Антунович. clapping

bulgarista

САМО В SL: БФС ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРИКРИВА ЛОКО (СОФИЯ)
Автор: Явор Пиргов | Град: София | 12:06, 25.01.2013

"Железничарите" са с лиценз, въпреки че има съдебно решение срещу тях

В края на ноември Sportline.bg зададе въпрос към БФС, на който все още отговор не е получен. Той гласеше: Как футболната централа допуска отбор без стадион (и без договор за такъв) да участва в първенството? И докато Боби Михайлов и подопечните му мълчаха, се добрахме до други любопитни факти, които отново доказват тясната връзка между БФС и Локо (София). Оказа се, че тимът от столичния квартал “Надежда” е осъден за това, че ползва чужди терени, но не плаща за това.

Ето какво се казва в решение на СГС (Софийски градски съд) от 04.07.2012 година:

Осъжда ПФК „Локомотив-София“ АД, ЕИК 130009248, да плати на „Национална спортна база“ ЕАД ,ЕИК 831635354, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.1 ал.1, чл.2 и чл.16 ал.1 от Договор №27/27.07.2010г., следните суми:
- сумата 63 519.87 лева с ДДС, съставляваща наемно възнаграждение за проведени футболни срещи на 06.03.2011г., 21.07.2011г., 04.08.2011г., 05.08.2011г., 22.08.2011г., 08.09.2011г., 21.09.2011г., както и законната лихва върху главницата за периода от 06.03.2011г. до 07.11.2011г. в размер на 1928.35 лева;
- сумата 3718.10 лева, съставляваща потребена ел-.енергия, отчетена на 27.05.2011г., 29.07.2011г., 05.08.2011г., 10.08.2011г., 21.09.2011г., 03.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата за периода 27.05.2011г. до 07.11.2011г. в размер на 98.66 лева;
- сумата 710.82 лева, съставляваща потребена вода на датите 27.05.2011г., 29.07.2011г., 05.08.2011г., 10.08.2011г., 21.09.2011г., 03.10.2011г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 27.05.2011г. до 07.11.2011г. в размер на 18.10 лева;
- сумата от 1630.60 лева, съставляваща обезщетение за претърпени щети, конститарани на 29.07.2011г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 29.07.2011г. до 07.11.2011г. в размер на 47.07 лева.

Осъжда ПФК „Локомотив-София“ АД, ЕИК 130009248, да плати на „Национална спортна база“ ЕАД ,ЕИК 831635354, на основание чл.78 ал.1 ГПК, направените по делото съдебни разноски: 3300 лева- адвокатско възнаграждение, 2 867 лева- държавна такса.

Решението е постановено по реда на чл.239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Входящ № 114733 от 6.11.2012г. - молба за изп. лист
Ищец НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА ЕАД
Влязло в законна сила на 4.7.2012г.

Тук наяве излиза отново въпроса: Защо президентът на БФС Борислав Михайлов, вицепрезидентът Атанас Фурнаджиев и пресаташето Павел Колев не казват и дума по тази тема, а не пропускат редовно да обсъждат лиценза на други отбори и по специално на ЦСКА?

И след като сме започнали с въпросите, ето още 2:
- БФС като държавна институция би трябвало да дава отчет за разходите си. В такъв случай истина ли е, че само за поддръжка на сайта се плащат близо 30 хиляди лева на месец, като сумата е договорена лично от президента на централата Борислав Михайлов?
- Защо все още не е назначена дата за конгрес, при положение, че на 31 януари мандатът на настоящето ръководство изтича? А след това?

boast

Metala

Тадаааааааааан! biggrin

_________________

Turo_Bufera

Само едно нещо не ми стана ясно-Как така сме играли хем на 4ти август,хем и на 5ти август 2011
_________________
МАШИНА ЗА ЛЕГЕНДИ ПРЕЗ 29-ТА СЕ РОДИ,
И ЗА КРАТКО ВРЕМЕ ИМЕТО СИ ИЗГРАДИ!
НАЧКО,КОТКОВ,СПИРО,БЕЛИЯ ОРЕЛ...!
ПОБЕДАТА ИМ БЕШЕ ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕЛ!
ЗА ЧЕСТ И СЛАВА ВИНАГИ СА ТЕ ИГРАЛИ!
ЛОКО СОФИЯ НИКОГА НЕ СА ПРЕДАЛИ!

brat4eda

http://gong.bg/view_article.php?article_id=324179
мачкаййй локоооооо

bulgarista

"От скрина": Историческата кървава победа, която ядоса Партията
28 януари 2013 | 09:1819

Twitter

Една от пировите победи в българския клубен футбол е тази на Локомотив (София) над Динамо (Киев) на осминафиналите от турнира за Купата на УЕФА през декември 1979 година. По онова време грандът от Киев е един от най-уважаваните клубове не само в 262-милионния СССР, но и на европейско равнище. Отборът на Валерий Лобановский вече е заявил за себе си през 1975, когато печели КНК и Суперкупата на Европа. Четири лета по-късно обаче звездите на Полковника са елиминирани с гол на чужд терен от софийския Локомотив. Този голям успех на българите обаче им носи и неприятности. Нека се върнем назад в годините, когато на аерогара "София" можеше да се прочете "С нашите самолети до Европа, Азия и Африка", и си припомним касапницата на стадион "Динамо" и последиците от нея.

Първият мач е на "Васил Левски", като "железничарите" вече са оставили следа в надпреварата с изразителните си победи над Ференцварош и Монако. С Динамо обаче предстоят две срещи, които нямат много общо с хубавия и техничен футбол. Лобановский е отчел класата на лидера на българския състав Начко Михайлов и около нападателя дебне цял рояк бранители. Основен пазач на Начко се явява Владимир Бесонов. Легендарният десен бек, играл за СССР на три световни първенства, е сред най-сериозните резачки на своето време, но и самият той често страда от травми. Поради този факт го наричат "человек-травма". Бесонов рита здраво Михайлов навсякъде по игрището. "Така ме прасна, че десният ми крак увеличи обиколката си с 10 см", спомня си след време Начко. Все пак легендата на Локо е точен от фаул и "червено-черните" взимат минимална победа. Лекарите от "Пирогов" обаче са категорични - задължително без Начко на реванша.

Шефовете на българския клуб обаче качват своя голмайстор на самолета. Първоначално на капитана е обяснено, че тръгва като на екскурзия - просто да вдига духа на момчетата в отбора. Михайлов дори не знае, че домакинът тайно е взел екипа му. Планът за включването на Начко е задействан на тренировката в деня преди реванша. Нападателят облича фланелката и започва да тренира, но след 10-15 минути спира, защото адски го боли десният крак. "В деня на мача ме обявиха в стартовия състав. Лекарят на отбора дойде и ми каза: "Ела да ти бия инжекция". Бях на 30 години. Сложих главата в торбата и легнах на кушетката. Удариха ми много силна инжекция, с която подсилват ставите на каратистите. Играх като щъркел на един крак", разкрива след това Начко.

Бесонов отново е на терена и отново е плътно до българина. Защитникът не пропуска и най-малката възможност да рита капитана на "железничарите" по болното място. Пред стадиона пък българският тим е посрещнат с викове. "Три ноль", крещят киевчани. Тогава обаче старши треньорът на Локо Васил Методиев - Шпайдела (прякорът идва от немския генерал Ханс Шпайдел) отвръща с култовото: "Три ноль, ама трябва да играем тридцать дней".

До 42-ата минута с голове на голямата си звезда Олег Блохин и Александър Хапсалис Динамо вече води с 2:0. Двубоят е зверски груб и в последните секунди на първото полувреме Хапсалис и Йордан Стойков - Бумбо са отстранени от игра. Двамата си разменят удари, а след мелето виждат червения картон в ръката на унгарския съдия Палотай. В средата на второто полувреме обаче идва най-голямата зверщина. Вратарят на домакините Юрий Роменский, спасил в онези години две дузпи в един мач на Карл-Хайнц Румениге, влиза свирепо с бутоните в слабините на българското крило Иван Дангов. "Калците му се напълниха с кръв, тестисите му бяха разкъсани. Гледката беше страшна. На катетър го качихме после в самолета", връща се в спомените Нако Дойчев. Съдбата е наистина жестока към Дангов, който е опериран по спешност в София - тестисите му са отстранени. Няколко месеца по-късно сърцатият футболист на Локомотив загива мистериозно по време на лов.

"Железничарите" понасят стоически ритниците на звездите на Лобановский и така до 72-ата минута. Тогава Михайлов финтира Бесонов и мята пас към Нако Дойчев, който от границата на наказателното поле за малко да скъса мрежата на Роменский - гол! Реализаторът се затичва радостен към автора на асистенцията. "Копеле, бягай към корнера, че има още 20 минути", сръчква го Начко. После става ясно, че Дойчев сънува своя решаващ гол вечерта преди мача. Реферът Палотай моментално удря едно рамо на съветския гранд - гони за нищо другия централен защитник на Локо Боко Димитров. "Червено-черните" обаче удържат натиска и са 1/4-финалисти. За първи път в историята български тим елиминира съперник от СССР. След мача Блохин се приближава до Начко Михайлов и го пита как се казва голмайсторът на Локомотив. "Момчето отскоро е в отбора и не му зная името. Съотборниците обаче му викат Блохин", казва Начко на кавалера на "Златната топка".

За банкета след мача в Киев се носят легенди. В България плъзва слух, че локомотивци излъгали охраната, че са премръзнали и насядали около масите час преди уреченото време. Момчетата на Шпайдела уж изяли и изпили всичко и си заминали преди онези от Динамо да дойдат. И до днес обаче българите са категорични - Олег Блохин и компания въобще не се явили на банкета, а организаторите отворили по една бутилка тъмно пиво и толкоз. Вече на летището софийският отбор чака обратния си полет в снежната буря, но ненадейно Начко и колегите му зърват главния съдия Палотай. Той си тръгва от СССР с цветен телевизор под ръка. След прибирането си в родината, "железничарите" прибират премия от по 1500 лева на човек.

В годините, в които у нас актуален е лозунгът "Съветските часовници - най-бързи на света", цялата киевска история, с всички скандали на терена и мита за банкета, не е погледната с добро око от ръководните фактори в НРБ. Затова смелата победа на Локомотив се превръща в нещо не така блестящо за тогавашните партийни велможи. Само четири дни след прибирането от Киев Шпайдела е сменен с решение на Районния комитет на Партията. На 1/4-финала Локомотив пък е спрян от Щутгарт и чудната европриказка за отбора от "Надежда" приключва дотук.

http://www.sportal.bg/news.php?news=408135

bulgarista

Футболната епопея на Локомотив (София)
Шрифт:
Прочитания: 268, Гласове: 6

Начко Михайлов бележи от дузпа на Жан-Люк Етори третия си гол в двубоя с Монако16-11-2012 23:30
Как един квартален тим написа историята си, и как бате Начко стана "Моначко"

Градацията във футбола върви от големи, знаменити успехи към по висша фаза - епопеи. Една такава епопея сътворява Локомотив (София) през сезона 1979/1980 година със своето фамозно участие в турнира за Купата на УЕФА. Назовавам Локо квартален тим с най-голяма симпатия, а не за да принизя мащаба, значението и успехите на този клуб. Значим най-вече със своята неповторима автентичност.

А върха на постиженията на този квартален, железничарски тим от северната част на София е епопеята - четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА. Четири сблъсъка с изключително сериозни съперници. За начало Ференцварош на легендата Тибор Нилаши от традиционно неудобната за българите унгарска школа. След това Монако с националите Етори, Далже и Пти - част от мускетарския отбор на Франция. След това може би най-големият подвиг - драматичната победа над Динамо (Киев), отбор посочван като образец за всички от съветското пространство, към което принадлежи тогава и България.

И четвъртфинал с немския Щутгарт - първото ипоследно пролетно участие на Локомотив в Европа. Няма да бъде пресилено твърдението, че поне половината от неповторимата и незаличима “черно-червена” харизма се дължи на тази знаменита серия от славни двубои. Останалото принадлежи на гениите Никола Котков и Начко Михайлов. Същият Бате Начко, който е главният герой на нашата история.

Днес онзи Локомотив, сътворил незабравимата епопея, може да служи за пример каква трябва да е стратегията на всеки български клуб. Изграждането на боеспособен тим, стигнал до върховете в местното първенство и съпоставил класата си на европейската сцена, демонстрирал нагледно правилните начини за постигане на големи успехи. Няколко са постаментите, върху които е изграден успехът. Налагане на постоянен състав, треньор с характер, играчи от школата, изграждане на автентичен стил. Всичко това го правят в “Надежда” и накрая берат плодовете през периода 1978/80 г. В съвкупност тези компоненти в наши дни се пренебрегват за сметка на котерийни цели, които водят до нищото.

От цялата серия страхотни футболни спектакли се спираме на мача с Монако в София, завършил 4:2 за домакините и преминал през инфарктни перипетии. Четири гола на Начко Михайлов и два на аржентинското шило на гостите Делио Онис. Локомотив си осигурява надежден аванс в последните секунди на мача с попадение на вездесъщия Начко.

Мнозина български футболисти са имали своите 5 минути слава в определен миг, но при Михайлов славата е много повече. Той сътвори кампанията със своите невероятни, спиращи дъха голове. Великият, незабравим Начко вече не е между живите, но неговите съотборници няма как да забравят уникалното му влияние върху знаменития им отбор. За него в пълна сила важи носталгията, че днес такива футболисти вече няма!

Един от главните герои, авторът на три от головете в кампанията, Ангел Колев, се връща към събитията с 32 годишна давност: “Мачът с Монако в София ще го запомня с едно наглед странично обстоятелство. На другия ден като отворих вестниците, видях, че на трибуните са били 18 000 души. Може половината да са били и привърженици на други отбори, но поне 10 хиляди са били локомотивци. Тъжно е, но днес те са сведени до 200 души на стадиона. Самият мач бе голов рецитал на Начко. Не че ми е бил съотборник и естествено съм пристрастен, но, Начко беше огромен талант. Един от най-големите български футболисти за всички времена. Мачът се разви гол за гол, превърна се в спектакъл, но успяхме да постигнем добър турнирен резултат - 4:2. Има една интересна подробност. Ние може би бяхме първият български клуб, стигнал два пъти поред до отстраняване на противник на неговия терен. Първия път го направихме в Монако, където Начко им вкара решителния гол 10 минути преди края на мача, а втория в Симферопол, където отново с късен гол отстранихме Динамо (Киев). За съжаление съдийски произволни отне възможността да играем на полуфинал, за който нашият отбор бе готов. В Щутгарт ни бяха свирени две несъществуващи дузпи, вкараха ни гол от поне десетметрова засада. А капакът на всичко бе, че съдията сърбин не се притесняваше да дава съвети на помощниците си да не отсъждат засади за противника ни. В този мач изгоряха с картони Соколов и Начко и на реванша след ранния гол на Олихер нямахме шанс. Около тогавашната кампания има създадена цяла митология, но аз не съм привърженик на конспирациите. Треньорът Методиев бе сменен след мача с Динамо, но не мисля, че причините бяха политически. По-скоро бе вътрешно клубно решение.”

Ангел Колев си спомня за публиката на мача с Монако, но срещу Щутгарт на стадиона има 45 хиляди зрители, което може би е клубен рекорд за Локомотив. И публиката наистина има какво да види. Отборът на Локомотив е съставен от 10 юноши на тима и вратаря Румен Горанов, който идва от Левски, но цялата му кариера преминава в “Надежда”. В защита са вечните легенди Боко Димитров, Стойков, Бонев, Стефанов с резерва Наско Желев. Уникална средна линия, в която оперират Ангел Колев, Венци Арсов, Трайчо Соколов. Напред Начко Михайлов, който играе поливалентно, вероятно ако се правеше статистика, както сега, топката поне 100 пъти на мача бе отигравана от него. В нападение крилото Дангов, трагично загинал при нелеп инцидент след това, и младият тогава централен нападател Бойчо Величков.
Тези играчи са си написали със златни букви имената в историята на Локомотив (София). Стилът на игра, който те практикуваха, стана запазена “червено-черна”.

Марка прилагана с успех и в следващите 10-15 години. До “приватизацията” на клуба, след която бе унищожена традицията. Именно заради тях, легендите и кумирите, днес железните момчета от публиката на Локо водят битка за връщането на любимия им отбор към изконната му философия и идея.
Интересни спомени са останали в архивите от главния герой Начко Михайлов: “На Монако вкарах четири гола в София. Вътре пак чакаха чиновниците да ме здрависват. Не подадох ръка на нито един шеф. Измъкнах се с номера, че заслугата е на целия отбор. С Васил Методиев- Шпайдела се сдобрихме окончателно. След мача запалянковците вместо Начко започнаха да ми викат Моначко. Тук ги бихме с 4:2. Хората си мислят, че се натисках да бия всички наказателни удари. Обаче при втората дузпа за нас съотборниците ми се разбягаха. Останах сам в полето на гостите. Като реализирах, ги попитах защо се скриха. А те: “Ние бяхме сигурни, че ще я вкараш.” А аз хич не бях сигурен. Там паднахме с 1:2 и се класирахме с мой гол. Монако поискаха да ме купят. Даваха ми 300 000 долара на ръка, 5000 заплата и отделно премии. Но тогава нямахме право да играем в чужбина. Един месец след офертата започнаха да пускат български футболисти на Запад...”

Когато преди няколко месеца започна да се шири настойчиво зловещият слух, че Локомотив (София) ще спре да съществува, никой не можеше да приеме това за възможно. И няма как такъв отбор, с такива успехи, с такава традиция ей така да изчезне.
Спорно е дали спомените топлят или не, но познавайки достатъчно много горещи привърженици на Локо, твърдо поддържам мнението, че този отбор трябва да пребъде. Феновете го заслужават.

Жаклин Михайлов/в. Труд

Жаклине, колкото и да те мразя ти благодаря за тази статия от все сърце

А ВИЕ / НИЕ ЖЕЛЕЗНИ МОМЧЕТА ПАК СИ ПОМИСЛЕТЕ ТАКА ЛИ ЩЕ ОСТАВИМ НЕЩАТА. НЕ ИСКАМ НИКОЙ ДА МИ ОТГОВАРЯ И НЕКА ВСЕКИ ПОМИСЛИ И ОТСЪДИ САМ ЗА СЕБЕ СИ !

brat4eda

http://www.novsport.com/news459291_1003.html

жалко за Спартак, какво ни чака bye

Metala

PILATA

Metala

Аааа значи новините са добри така ли??!/ boredom

_________________

Pippo

“Локо” (Сф) се размина с рядък шанс за полуфинал

"Локомотив" (София) хронологично става третият български клуб, добил право на участие в най-престижния европейски турнир. И първият, пред който се открива реалната перспектива да стигне възможно най-далеч в надпреварата.

Годината е 1964. "Локомотив" е държавен първенец, като печели титлата с 3 т. аванс пред "Левски" и цели 9 пред третия "Славия". По всеобщото мнение воденият от треньора Георги Берков тим е явление за българския футбол. Отборът притежава изключителни футболисти в лицето на своите лидери Никола Котков и Спиро Дебърски, но в тима са още Деянов, Чачевски, Милев, Коцев, Велев, Василев. Сред най- добрите футболисти са опитните вече Васил Методиев-Шпайдела и Иван Димитров. В шампионския сезон "червено-черната" фланелка обличат и братята Пеневи - Младен и Димитър. Железничарският тим притежава много силни оръжия и не се страхува от никого.

Европейският дебют е впечатляващ. В първия, тогава наричан предварителен, кръг от турнира за КЕШ "Локо" помита шведския "Малмьо" с рекордното 8:3 пред близо 40 000 зрители на "Васил Левски". На полувремето резултатът е 5:1, а през второто полувреме до петия си гол в мача стига и гениалният и в този ден Никола Котков. Спиро Дебърски добавя два, а сред голмайсторите се записва и Милев.

Шведите не могат да се смятат за боксова круша, след като три години по-късно отстраняват в същия турнир ЦДНА, и то след като родните "армейци" са победили не кой да е друг, а "Ювентус".

До 30-ата минута на реванша шведите връщат два гола, но това не притеснява българския шампион, който е взел стабилна преднина в първия мач. Малмьо бие с 2:0, но общият резултат е 8:5 за "Локомотив".

Съперникът във втория кръг е от Унгария - "Гьор Ето", тогава с името "Вашаш". Българите нямат приятни спомени от унгарците след двете шестици, получени от ЦДНА срещу "Вашаш" (Будапеща) през 1958 г. и от националния отбор на световното през 1962-ра. Нашите имат доста основания да се страхуват от унгарците, но "Локомотив" започва мача в Гьор без следа от притеснение.

Отново над всички на терена е дуото Дебърски - Котков. Два пъти унгарците, водени от треньора легенда - Шандор Хидегкути, повеждат, два пъти Котето изравнява. В 65-ата минута гостите излизат напред с гол на Дебърски. Унгарците сякаш вече изглеждат лесна плячка, но отпускането води до три бързи гола за домакините. За капак се контузва и вратарят Иван Деянов. Ласло Палошай се превръща в черна котка за гостите с двата си късни гола.

На студения 6 декември 1964 г. играчите на "Локомотив", подкрепяни от близо 20 000 души на трибуните на "Васил Левски", излизат с ясната мисъл, че могат да повторят головия спектакъл от мача с "Малмьо". Съперникът им е добре познат, а и те знаят много добре своите предимства. Титулярният вратар Деянов обаче е извън строя, а заместникът му Цвятко Лалов след продължително боледуване не е в най-добра кондиция. Отсъства и Апостол Чачевски. На терена заедно с опитните играчи са младоците Петър Кирилов и Тодор Колев, на които се пада честта да помогнат за бъдещия голям успех.

През първото полувреме домакините компенсират преднината на своя противник и водят на почивката с 3:1 с голове на Спиро Дебърски - 2, и Васил Василев. Палошай вкарва веднага след почивката, но Цветан Милев възстановява пълното равновесие, като прави резултата 4:2.

По тогавашните правила това означава допълнителен трети мач за определяне на крайния победител. Три минути преди края на срещата обаче защитникът на гостите Кеглович вкарва трети гол и решава крайния резултат. Отново в съперничеството между Унгария и България печелят маджарите, както става най-често. Като малка утеха остава фактът, че "Локо", за разлика от ЦСКА и "Левски", все пак разкъсва унгарската прокоба, като бие и отстранява "Ференцварош" през 1978-а.

Локомотивци обаче имат много поводи за съжаление, когато разбират, че следващият противник на "Вашаш Гьор" е холандският ДВС, познат и под името ФК "Амстердам". Унгарците продължават напред и играят с "Бенфика" на Еузебио на полуфинал в турнира на КЕШ, успех, който с право можеше да принадлежи и на софийското "Локо". Все пак с вкараните 15 гола в кампанията и суперспектакли, изнесени на центъра на София, "железничарите" се записват достойно във футболната история.

"Бяха големи мачове - разказва Петър Кирилов, който е едва на 18 години, когато излиза като титуляр срещу унгарския "Вашаш Гьор" в София. - Изпуснах чист гол и още ме е яд, защото можехме да ги отстраним. Бях само на 18 години и това ми бе първият сезон в отбора на "Локомотив". Треньор ни бе Любомир Ангелов-Старото, който замени Георги Берков. Естествено, в отбора имаше цяла плеяда отлични футболисти, но специално в мачовете с "Вашаш" над всички бе Спиро Дебърски. Много съм научил от него и мога да кажа, че беше уникален футболист. Притежаваше страхотни футболни умения при дрибъла. На практика бе неудържим за защитата на противника. На мача в София вкара два гола и разхождаше унгарците както си иска. За съжаление титулярният ни вратар Иван Деянов отсъстваше заради контузия, а резервата Лалов не бе напълно възстановен след заболяване.

Каквото и да кажа за отбора, ще е малко - Васил Методиев-Шпайдела, Чачевски, Коцев, Милев, Иван Димитров. Все прекрасни футболисти. И естествено Никола Котков, който вкара пет гола на "Малмьо".

Спомням си, че за мача реванш в Швеция със самолет заминаха само 11-те титуляри, а резервите пътувахме с влак до Рощок и след това с ферибот до Малмьо. Но превърнахме пътя в празник. После на връщане вече целият отбор пътуваше с влак.

Нали бяхме горди железничари. Спомням си, че двама от водачите на групата изпуснаха влака в Берлин. До Унгария също пътувахме с трен. Играхме на стадиона в Гьор пред 6-7 хиляди души. Можехме да спечелим още в Унгария, но не се получи. Но бяхме уверени, че ще ги отстраним в София. Попречи ни и малшансът.

Какви години бяха само за футбола. Посрещаха ни железничарски оркестри на гарите, хората ни се радваха, стадионите бяха пълни. Иначе "Локомотив" винаги е бил по-особен клуб. Старите не си даваха много зор в тренировките, но пък си бяха майстори."
Петър Кирилов играе 5 години за "Локомотив", а след това преминава в "Левски".
"Локомотив" наистина е уникален футболен тим. Историята на играта у нас е отредила челно място в своите страници за "Локо" (София). Привържениците на този отбор, макар и подложени на истински геноцид в последните години, имат много основания да се гордеят с миналото на своя клуб. Двете участия в КЕШ, четвъртфиналът в турнира за купата на УЕФА през 1979-а, титлите, медалите, но най-вече големите личности правят този клуб това, което е.

В различни епохи на терена в квартал "Надежда" са излизали велики майстори. Но тандемът Дебърски - Котков със сигурност няма да бъде дублиран никога повече.

ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ

gigs

PILATA