www.ULTRASLOKO.com: Начко Михайлов
newsroom
newsroom newsroom newsroom
newsroom English version Начало За нас История Контакт
 
Посетете нашия магазин!
Подкастът LokoSf.Info
Начко Михайлов

Незабравимият Начко

Начко Михайлов е роден на 5.07.1949 г. в София. Дебютира в А група на 3.07.1965 година. Общо в майсторската група изиграва 348 мача и отбелязва 143 гола – всичките с червено-черната фланелка на Локомотив. Голмайстор на Локомотив за всички времена. Има 45 срещи в националния отбор, в които е вкарал 23 гола. Шампион на България за 1978 г., футболист №1 на България за 1979 г., сребърен олимпийски медалист от Мексико’1968, четвъртфиналист в турнира за купата на УЕФА 1978/79, два сребърни медала от турнира за купата. ФЕНОМЕНЪТ “НАЧКО” “Когато по време на една пресконференция на “Локомотив” бе съобщено, че в следващия мач няма да играе Атанас Михайлов, телевизионният коментатор Николай Колев находчиво подхвърли: “А ще бъдат ли намалени билетите?” Футболните доказателства на Атанас Михайлов започнаха от детската му възраст. Много бързо привържениците на “Локомотив” разбраха, че в тяхната градина цъфти рядко цвете, заприиждаха и на юношеските мачове, търпеливо чакаха своя нов Котков. Десетилетия по-късно, вече в зряла възраст, Начко отговори на журналистически въпрос “Кой ви откри за футбола” по следния начин: “Треньорът Марин Маринов. Тогава бях ученик в 58-о училище. А аз открих ... Локомотив!” Футболният чар на Михайлов идваше от много посоки, възхита будеха всички нюанси на разностранния му талант. И най-обстойния анализ на играта му трудно ще определи неговото най-силно качество. И все пак Начко беше неповторим в изкуството на паса. Изключителната футболна ерудиция му позволяваше да вижда всичко на терена, да познава отлично възможностите на съотборниците си. Дрибълът, финтовете и – особено! – ударите на Михайлов също изправяха трибуните. Колко голове, какво разнообразие! Гръмотевичен свободен удар, внезапна и мощна стрелба отдалеч, фино прехвърляне на вратаря или коварна траектория на топката след ъглов удар... Футболната интуиция на Михайлов му позволяваше да избира нестандартни продължения на атаката, импровизациите му пълнеха душите на зрителя. Веднъж Атанас Михайлов показа едно писмо. По разкривения детски почерк се разбираше, че неговия автор е малолетен. Писмото беше много кратко, само от едно-единствено изречение: “Силното ми желание е да бъда като тебе, бате Начко, и те моля много да ми помогнеш за това!”. Следваха името и адресът. По-късно друг малчуган, запитан какъв иска да стане като порасне, заяви в телевизионно предаване: “Искам да стана Начко Михайлов!” Всъщност имаше един период, в който Михайлов бе се устремил към истинския Еверест. През 1970 година завоюва място в националния отбор, второто му пътуване до Мексико (първото е за Олимпиадата от 1968) обещаваше полет. И точно тогава една нелепа контузия (в контролен мач!) прекърши крилете. Начко не замина за световното първенство, а прочутият Хелмут Шьон възкликна: “Българският национален отбор се лишава от най-силния си играч!” Начко играе и в изкуствено обединения отбор ЖСК-Славия. Без желание, без мотивация, но стоически издържа всичко, което съдбата му е подготвила, чака мига на възкресението на своя Локомотив. В един момент чашата на търпението прелива и пролетта на 1971 подава молба за преминаване в ЦСКА. Слава богу, отговорните фактори, сред които в онзи момент е преобладавал синия цвят и вечното противоборство между червените и сините, не разрешават на Начко да премине на Народна Армия и той остава в ЖСК-Славия. Крепи го надеждата за скорошно възраждане на неговото Локо. Минават по-малко от три месеца и дългоочакваното събитие става факт – Локомотив е възстановен! През 1977 година един конфликт между стария локомотивец Васил Методиев (горещ привърженик на Локомотив в младежките си години) и Атанас Михайлов завършва по най-неочакван начин – старши треньорът и капитанът си подадоха ръка и сякаш отсекоха: “Сега или никога!”. Точно този съюз преобрази “Локомотив”, донесе нов дух в отбора. С най-високата амбиция заживяха доказалите и преди възможности и класа футболисти, шампионската титла се превърна в единствена и реална цел. Капитанът изигра поредица от запомнящи се мачове, реши много двубои, бе водач и лидер на своите. Заслужи звездния си миг – да прегърне сияещ купата на шампиона, да потопи душата си в нестройните ритми на песента от трибуните – “Локо”, “Локо”, “Локо” и неговия славен бомбардир”. Когато през 1979 година “Локомотив” започна участието си в турнира за купата на УЕФА, малцина бяха оптимисти. Напук на прогнозите обаче “червено-черните” отидоха доста напред. Не само елиминираха три популярни европейски клуба, но и изиграха мачове, чиито силни периоди бяха сред най-хубавото, показвано от български клубен отбор. Блестящият солист в спектаклите на “Локомотив” пак бе капитанът – обединяващ, всевиждащ, всеможещ. Какво ли не направи Михайлов в двубоите с “Ференцварош”, “Монако”, “Динамо “ (Киев)! Футболът му срещу унгарците бе за учебник – филигранна техника, изящен дрибъл, виртуозни подавания. И всичко това – на непозната досега за Начко скорост срещу тим, който само преди 4 години бе играл финал в турнира на носителите на национални купи. Нормално бе най-хубавият мач в новата история на “Локомотив” да бъде и най-хубав за най-заслужилия му футболист – зрителите дълго аплодираха любимеца си, сякаш бисираха изпълненията. Срещу “Монако” Михайлов пак бе в стихията си, но този път постави томахавката на левия си крак. В София на четири пъти принуди националния френски вратар Етори да капитулира и принуди “Народен Спорт” да излезе с огромно заглавие: “4:2 с един голям майстор – Ат.Михайлов!”. Простреля Етори и в Монако. Вестник “Корс Матен” нарече Начко “Пушкаш на Балканите”, в други реномирани издания се появиха заглавия: “Палачът на Монако”, “МоНачко”, “Футболен Бог”... След срещата в Монте Карло французите дават фантастичните 1 300 000 долара, за да започнат преговори за евентуално негово преминаване в тима от княжеството. Начко обаче остава верен на червено-черната идея и на любимия “Локомотив”. Любовта му към клуба е пословична. Няколко часа след неговото освобождаване от “Локомотив” той получава изключително изгодно предложение от известен столичен тим, но отказва да се състезава за друг български клуб и приключва кариерата си като играч в кипърския “Неа Саламина”. На мача с “Динамо” (Киев) в София Михайлов издържа невероятно твърдата опека на съперника, за да дочака мига за един от шедьоврите на своята кариера – изпълни свободен удар, при който девет (!) динамовци бяха на стената, а десетият полеви играч – на вратата, в помощ на Романски. Изкусният фалц изпрати топката по единствения път към мрежата ... А в двете седмици преди реванша Атанас Михайлов не направи нито една тренировка, някои мислеха, че контузията ще го остави в София. В деня преди мача журналистите питаха: “Ще играе ли Михайлов?”. Старши треньорът Васил Методиев повдигна рамене и с поглед към капитана, сякаш повтори въпроса. “Ще играя и ще бием, да чукна на дърво!” – провиква се Начко и удря по ... десния си крак. На следващия ден присъствието на Начко в изключително тежката обстановка се оказа решаващо. Този път не със спортно-техническите му достойнства, а с умението да вдъхне кураж у неопитните, с добра дума да върне самочувствието, дори да спести нерви на младите (за сметка на своите ...) в безкрайните спорове със съперници. А малко преди края събра около себе си цялата защита и виртуозно провря топката към втурналия се Дойчев – това бе голът на живота за Начко! Спечелена бе една футболна битка, след която у играчите нямаше сили и за няколко хода в партия на шах... В края на първия сезон, в който “Локомотив” бе без своя дългогодишен капитан, отборът достигна финала за купата в Плевен (1981/82). След драматични перипетии Стоев бе възвърнал настроението у привържениците на “червено-черните” и дружни скандирания огласяха Плевенския стадион. Изведнъж спонтанната радост доби други измерения и по трибуните се понесе познат рефрен: “Нач-ко, Нач-ко, Нач-ко!” Дори и в минутите на своя нов триумф приятелите на “Локомотив” не бяха забравили своя голям и вечен любимец ...”
СЛЕДВАЩОТО

* * *

Банкова сметка

Банкова сметка на УО "Железни бригади": BG24RZBB 9155 1027 7971 87
BIC: RZBBBGSF
Райфайзен Банк

Анкета


Каква оценка на Локомотив София бихте поставили за играта им през изминалия полусезон?



Играчите на Локо София се справиха отлично и само късмет не ни достигна да сме първи!

Конкуренцията бе силна, а Локо бяха неубедителни във важните двубои.

За жалост искаме повече от колкото са ни възможностите. Дано зимната селекция подобри играта ни.

Разочарован съм, защото резултатите са израз на слабите ни мачове...



Публикувана от webmaster
гласувания: 57 коментари: 0
Предишни анкети

Новини 2017
ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
СЪОБЩЕНИЯ


webmaster
22 Sep : 16:23
Разгледай в галерията снимки от шоуто на феновете, посветено на 88 години Локо София!

webmaster
15 Aug : 10:55
Нова статия - НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ БУФЕРИ! - взета от lokosf.info

webmaster
11 Jun : 15:45
Снимки в Галерията от срещите срещу Банско, Созопол, ЦСКА-София и Витоша Бистрица!

webmaster
28 May : 14:09
Снимки от домакинския ма срещу Несебър!

webmaster
11 Apr : 09:49
Снимки от гостуването ни във Велико Търново на Етър и домакинството срещу Ботев Враца.


БАНЕР ГРУПА
Продукт на:
Full Support