С Изтокци по дербитата много често идваше известен наш ватерболист известен още и със своята фамилия Парталев. Той беше като скала и не се страхуваше да скочи дори и сам на цяла орда фенове от другия отбор. През тези години в агитката идваше и силна бригада от Банишора, която от освен вече описаните Търо и Ники Малкия, се допълваше от Сашо Боксера, прякор дошъл му от кварталните среди заради боксероподобната му мутра. Боби Кура, също много луд фен, чийто прякор според мен има нещо общо с големия му нос. Светльо Тъмния, чийто пук по-тъмен цвят на кожата и коста му не отговаряше на името му. Тони Малката Буца (син на известния в миналото Банишорски бандит – Буцата), който за съжаление в последствие смени цветовете на отбора. По това време бригадата от Банишора се допълваше от още няколко лица, за чиито имена вече не мога да се сетя. От тогава и до ден днешен на стадиона може да се забележи и един много легендарен фен от Толстой – Гущера, а според мен той дължи този си прякор, защото походката ,му наподобява гущер, в последствие към него се присъединиха Швабата, обяснението на чийто прякор е доста сложно и брат му – Малкия Гущер. Отиваме и в района на Ситняково, където по това време там живееха двама много известни ултраси – Тони – У – му ( получил прякора си, защото винаги се дразнеше от нещо и викаше УР – МУР) и Лаитин или Лаци. Около тях двамата, Търо и Изтокци по време на тогавашните баскетболни, футболни и волейболни срещи можеше да се забележат и бъдещия главен редактор на „Меридиан мач” – Владо Зарков Чворето (получил своя прякор, защото беше много асоциален, с две думи истинско чворе) и Веско Мишев, сега футболен съдия заедно с брат му Добрин. Но като заговорихме за вестник „Меридиан мач” не можем не споменем за един бивш журналист от този вестник и много известен фен на отбора – Краси Метушката, получил прякора си от негови колеги от вестника, когато играча на Левски (Кн) Метушев ни вкара два гола. Негова дружка на времето от Люлин беше Потника, на който никой не знае истинското име и получил този си прякор, защото на мач винаги идва с потник.

Така с Потника навлязохме в средата на класическите простаци. Първо ще се спрем на Владо Мръсницата и Косьо. Първият си спечели прякора на един мач в Плевен, когато така се беше напил, че цял мач се заяждаше с гаджето на някаква мутра и караше агитката да вика „Мръсница”. Косьо пък е известен още като – Плешивия, Косовара, Доктора. Първият му прякор се измисли от това, че се бръснеше до кожа, втория му го лепнахме докато вървеше войната в Косово, а третия за това, че започна да следва медицина. Класически простак беше и Жоро Волуяка, чийто прякор идва от родното му село. В последствие, обаче, той толкова много пропадна, че заприлича на клошар и след няколко изцепки с джобене и сваляне на шалове от деца в публиката, бе бит бит и изгонен от агитката. Тази плеада от „звезди” ще завършим с Ники Дупницата (получил прякора си затова, че е служил в Дупница) и Велчо или Чико. Прякорът му идва от някакво гадже от испанската, което е имал навремето. Навярно въпросното момиче му е подвиквало така, което в превод на роден език означава момче. Това е човек, който спокойно можем да птипишем към старата агитка от края на 80-те. и началото на 90-те, който след това се изгуби за 5-6 години, но след като се завърна през 2000 г. почти не изпуска мач.