| Предишната тема :: Следващата тема |
| Автор |
Съобщение |
PILATA
Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA
|
 Пуснато на: Съб 27 Юни, 2015 9:06 Заглавие: |
 |
|
Даниел Васев пред БЛИЦ: Жалко, че феновете ни изпратиха със сълзи на очи
Боли ме за Локомотив (София), но не искам да се говори все едно сме на погребение
Мнозина от привържениците на Локомотив (София) недоумяваха защо Димитър Васев държеше на пейката сина си Даниел, който притежава отлична техника и скорост. 21-годишният атакуващ халф е израснал на стадиона в "Надежда", а за него един от най-върлите фенове на "железничарите" Красимир Митов казва: "Дани е страхотен футболист, който след години ще радва локомотивската публика. Познавам го от 3-годишен. Риташе топката на стадиона, а тя беше по-голяма от него".
И на Васев-младши му е болно, че Локомотив (София) беше оставен без лиценз за професионалния футбол. В интервюто, което даде за БЛИЦ, талантът подчерта, че не желае да говорим все едно сме на погребение. Халфът е убеден, че Локомотив (София) ще го има и не изключва вариант след време отново да защитава цветовете на отбора.
- Дани, очаквахте ли да се стигне до този изключително лош сценарий за Локомотив?
- Не, аз лично не очаквах, че така ще се случи. До последно таях надежда, че нещата ще се оправят. Дори не си представях как клуб като Локомотив - с 86-годишна история, с традиции, ще бъде изхвърлен от професионалния футбол. Много сме огорчени, че така се получи, но не всичко зависеше от футболистите и треньорите.
- Какво ви казваха от ръководството на клуба?
- По-опитните футболисти бяха уверявани от г-н Гигов, че нещата ще са добре и ще имаме лиценз. Оказа се обаче невярно. Стартирахме подготовка и чакахме.
- Сигурно много те боли за случилото се с любимия Локомотив?
- Да, няма как да го скрия това нещо. На церемонията в сряда, на която феновете ни връчиха медалите и купата за третото място, всички бяхме разстроени. Беше ни много болно и всички бяхме със сълзи на очи. Не искам обаче да говорим все едно сме на погребение.
- Ще го има ли Локомотив (София)?
- Силно се надявам. Дано се намерят и други хора като г-н Иван Василев, които да имат желанието да възродят Локомотив. Това е клуб със славна история, който трябва да бъде в "А" група. Срамно е да е извън елита. Сигурен съм, че Локомотив (София) ще го има. Направихме невероятен сезон, а накрая се оказа, че сме играли за чест и слава. Футболистите и треньорите направихме абсолютно всичко, което се искаше от нас, взехме бронзов медал и сме с равни точки с втория.
- Oткога не си виждал Николай Гигов?
- Нямам престава, може би около два месеца.
- Сега накъде?
- На целия отбор ни се прекратяват договорите и всеки продължава, където прецени за най-добре.
- Получи ли оферти от други клубове?
- Да, има интерес от два отбора от "А" група и два от "Б", но още не знам къде ще отида. Искам да благодаря на нашите привърженици, които не ни оставиха нито за миг. Благодаря им, че оценят стореното от нас. Това е показателно за работата на отбора и треньора.
- Трудно ли е треньорът да ти е баща? Димитър Васев вместо да те пуска титуляр, те държеше на пейката...
- Определено. Много по-гадно е баща ти да ти бъде треньор, особено в моя случай. Той е човек с железни принципи и характер. Въобще не се влияе от чуждото мнение, но аз съм радостен от този факт, защото съм научен сам да си постигам целите.
- Васев-старши как е със здравето?
- Вече е по-добре, махнаха му конците след операцията от херния, всичко е наред.
- Има ли вариант двамата да останете в Локомотив (София), но във "В" група?
- За момента не смятам, че има такъв вариант. Поне при мен желанието ми е да продължа да се развивам. Не се знае след време какво ще стане. Никога няма да забравя случилото се в сряда, още съм разочарован, след като феновете ни изпратиха толкова топло и със сълзи на очи. Хубавите неща се случват на тези, които вярват и затова мисля, че нещата ще тръгнат нагоре.
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
 |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
парци
Регистриран на: 05 Сеп 2006
Мнения: 6703
Местожителство: Parc des Partcalence
|
| Пуснато на: Пон 29 Юни, 2015 16:36 Заглавие: |
|
|
| Цитат: | „Машината на времето” и надеждата за един клуб
Светослав Минчев, sportvox.net
Стартът на този коментар e малко необичаен – с „машината на времето”. Представете си скромен работнически квартал от малки схлупени къщурки. Той носи красивото име на надеждата, но е в периферията на големия град. Негови жители са предимно бедняци, които преборват живота „тежък, скучен” (както се е изразил поетът) с много бачкане и лишения. И едно от малкото неща, което им дава вяра и разтуха е красотата на футболните емоции от местния футболен отбор. Затова всяка събота или неделя те поемат по прашните или кални улици към стадиона и прежалват скътаните стотинки, за да подкрепят своите любимци.
А клубът съвсем не е от най-големите и славни национални грандове. Става шампион веднъж на четвърт век, а купи печели още по-рядко. Но притежава две знаменателни особености:
Най-напред той е отбор със силен и „чепат” характер (може би като своите почитатели) и специфичен стил на игра. Затова често огорчава всякакви фаворити и кандидати за слава, обърква сметките на високомерни футболни съюзи и администратори.
Друга характерна черта на представителния отбор е, че разчита почти изцяло на кадри от собствената си школа и трудно приема футболисти „отвън”. Като прибавим сравнително по-малобройната, но сърцата публика – всеки трябва вече да разпознае столичния „Локомотив”.
Защото десетки и десетки са имената, които „локомотивската” школа е дала на българския футбол и националния отбор. Да почнем от митичния Стою Недялков (д-р Кох) през 40-те години, когато 7 от 11 национали на България са „железничари”. Не могат да бъдат отминати и двете шампионски генерации на отбора с емблематичните си лидери – колосите в родната футболна история Никола Котков и Атанас Михайлов (Начко).
Целта на този коментар не е ретроспекция на славните моменти в историята на клуба – такива има достатъчно за цяла книга. Но пишещият тези редове не може да отмине една „бележка под линия” в клубната летопис от далечната 1979 г. В спомените си той често се връща към момчето, което възторжено вее червено-черното знаме на знаменития мач на „локомотивци” с „Монако”. И наред с радостта от победата и четирите гола на Начко (когото по-късно европейската преса нарече МоНачко) то усеща някакво по-особено чувство. Чувството че става част от футболната История – история, която може да бъде написана само от големи футболисти и фанатично верни привърженици.
Но романтиката в родния футбол догоря през 80-те и в Локо се настаниха „демокрацията” и Гигов. Бизнесменът владееше клуба дълги години, но така и не усети неговия дух. Той показно назначаваше клубни легенди на ръководни постове, но цялостната му политиката бе отрицание на облика и традициите в „Надежда”.
Преди всичко през този период бе пренебрегната детско-юношеската школа на клуба. Вместо да дава път собствени таланти „Локомотив” се превърна в сборище от съмнителни величия като транзитна гара за следващ трансфер. И макар сред върволицата „легионери” и „наемници” да се наредиха и качествени футболисти – специфичният дух на приемственост в клуба си отиде. Особено по-възрастните привърженици на тима не можеха да познаят „своя” отбор и се отдръпнаха от него, за да станат трибуните още по-празни.
Президентът Гигов така и не отстъпи от „железния” (или „тенекиения”?) бизнес–принцип на печалбата. Той издържаше клуба по най-лекия и удобен начин – чрез постоянни трансфери на най-добрите единици. След силни сезони, в които Локо бе сглобил добър отбор и таеше европейски амбиции, следваше безпощадна разпродажба на лидерите. Ярки имена като Гъргоров, Дафчев, Генков, Караджинов, Мукаси и още дузина като тях трябваше да сменят клубната принадлежност, за да напълнят кесията на Шефа.
Да задържи най-добрите си футболисти и да привлече други качествени попълнения, да обиграе постоянен отбор поне 3-4 години, да хвърли пари „в аванс”, които ще бъдат върнати след влизане на „червено-черните” в групите на Лига „Европа” бе неоправдан риск за клубния бос. Заради това и представянето на Локо в последните десетилетия бе старомоден танц: „една напред и две назад”, един добър сезон и няколко безлични с разпродаден, обезкървен отбор.
В крайна сметка в мига, когато „Локомотив” престана за служи на пловдивчанина за имидж и „оборот” на средства, той просто го фалира. Разбира се, с помощта на послушното БФС, което приложи европейските правила, ама избирателно. Клубове с 4-5 пъти по-големи задължения получиха лиценз, а за „червено-черните” така и не се стигна до „споразумение”. Някой друг път ще се спрем по-дълго на футболната централа, която май не обслужва играта и нейните фенове, а „прислужва” на група съмнителни бизнесмени.
За Локо и неговите верни до гроб фенове днес по-важен е въпросът: „А сега накъде?”.
Ами към миналото – неслучайно започнахме се него! Вярно, векът и даже хилядолетието не са същите. И „Надежда” не е онзи малък, но симпатичен краен квартал, а гъсто застроен многоетажнен комплекс, пренаселен със „столичани в повече”.
Но духът на старите „локомотивци” е още жив! Доказа го покъртителното награждаване на стадион „Локомотив” преди дни. С медали на гърдите и сълзи в очите, прегърнати и сплотени, играчи и фенове, се прощаваха с елитната група.
„Локомотив” ще го има! Без скъпо платени пришълци, а със собствени юноши, които стигнаха да финал на Републиканското първенство. Логично, припознала „стария”, славен отбор, публиката ще се върне на стадиона и на мачове от „В” група може и да присъстват повече зрители, отколкото при ”горчивата чаша” на „Гиговата” формация.
Ако пък се намерят проверени кадри на клуба, които да поемат издръжката и управлението (както тиражират медии) и поискат подкрепа, дори акционерно участие от феновете – ще има изненадващо много доброволци, които да им помогнат.
Всъщност едва ли има честен футболен фен, който да не желае клуб с минало и традиции като столичните „железничари” отново да заеме подобаващото му се място в българския футбол. За да ни се усмихнат светлите души на нашите бащи и дядовци, на поколения „надежденци”, израстнали и отишли си с червено-черния клуб в сърцето.
А винаги млади „Железните бригади” да продължават вдъхновено да скандират:
От София до Мароко – Само Локо! |
Цъкнете по веднъж на линка на sportvox.net.
_________________
 |
|
| Върнете се в началото |
|
|
PILATA
Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA
|
| Пуснато на: Вто 30 Юни, 2015 20:47 Заглавие: |
|
|
Феновете на Локо Сф като тези на ЦСКА - твърдо против създаване на ГМО
Феновете на Локомотив (София) излязоха с обща позиция, чрез която се обявяват твърдо против създаване на ГМО отбор. Също така запалянковците са категорични, че вече има човек, който да се заеме с оздравяването на клуба и те застават зад него.
"Измина близо седмица от един от най-емоциалните дни в историята на Локомотив. Измина близо седмица, през която ние, феновете на Локомотив, продължихме да бъдем подлагани на своеобразен "обстрел" от слухове за закривания, сливания, фалирания, изчезване в небитието. И най-лошият слух сред всички - "новият" Локомотив да вземе лиценза на участващия в "Б" група Локомотив (Мездра) или който и да е друг отбор и така да го "убие", с цел "моментално връщане в "А" група".
Първо, ние осъзнаваме, че имаме далеч по-важни проблеми за решаване от незабавно връщане в "групата на майсторите". Достатъчно е човек да се завърти около сектор "А" на стадиона ни и да хвърли едно око на тренировъчните "игрища", на "базата", за да разбере за какво иде реч.
Второ, каквото и да разправят хора с псевдоними като Лъжеца, като фенове, ние не пожелаваме никому това, което изпитахме в дните, когато планът за поглъщане/преструктуриране на Локомотив в ЦСКА течеше с пълна сила. Още повече не го пожелаваме на отбор от град, който традиционно е свързан с локомотивския дух, град, който винаги е бил червено-черен. Град, който заслужава свой отбор.
Затова и излизаме със следната ни обща позиция: ние, феновете на Локомотив, сме абсолютно против изкупуването на чужд лиценз, за да бъдем възможно най-близко до групата на "майсторите". Ние, феновете на Локомотив, които след над двадесет години се освободихме от игото на един патологичен лъжец и доказан мишок, който разруши де-що имаше на "Локомотив" и остави след себе си пустиня и милиони задължения, най-накрая се отървахме от това недоразумение и няма да приемем поредния престъпник, който да се разпорежда и разиграва коня си в НАШИЯ клуб.
Търпяхме прекалено дълго, като тази година дори се наложи да изпием най-горчивия хап в Историята си - изпадане при аматьорите. Но ние приемаме това "изпадане" като шанс, шанс да поправим съсипаното от въпросното комунистическо парвеню, като шанс да си оправим "къщичката", като шанс Локомотив да започне на чисто, с гордо вдигната глава, точно както си тръгна от "А" група. Колкото и време да отнеме това, ние знаем, че Локомотив отново ще влезе в правилния коловоз и ще заеме полагащото му се място в българския футбол. Знаем и кой е точният човек за тази работа и всички Истински стоим зад него и неговата програма за оздравяването на клуба.
Докато ни има Нас, ще го има и Локомотив. Истинският Локомотив. Не този с купения лиценз и завлечените задължения.
Локомотив е Нас и Ние сме Локомотив - така е било, така е и така ще бъде.
Една Емблема, едно Име - само Локо, само Ние!"
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
Metala
Ultras Leader
Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София
|
| Пуснато на: Сря 08 Юли, 2015 10:05 Заглавие: |
|
|
Утре (09.07.2015-четвъртък) който иска да присъства на срещата със Спиро Дебърски - 19:00 СРЕЩА НА ПОПА!
_________________
 |
|
| Върнете се в началото |
|
|
PILATA
Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA
|
| Пуснато на: Пон 10 Авг, 2015 14:30 Заглавие: |
|
|
Емил Гъргоров
е роден на 15 февруари 1981 г. Юноша е на „Локомотив” (Сф). С червено-черната фланелка дебютира в „А” група през пролетта на 1999 г. и играе до лятото на 2002 г. Тогава е продаден на ЦСКА. Като капитан извежда „Лудогорец” до требъл при абсолютния им дебют в елита на България – титла, купа и суперкупа. Играл е още за френския „Страсбург”, румънския „Университатя” (Крайова) и китайския „Шъдзяджуан Йончен”. В „А” група има 276 мача и 96 гола. В националния отбор има 20 мача и 3 гола. Пет пъти е шампион на България (2003, 2005, 2008, 2012, 2013). Три пъти е носител на Купата на България (2006, 2011, 2012) и веднъж на Суперкупата (2012). През пролетта на 2015 г. се завърна в родния си клуб.
Милен Димитров
Емиле, защо се върнахте в „Локомотив”?
В интерес на истината чаках един-два варианта от чужбина, но просто нещата не се развиха както трябваше. Не ме впечатляваха офертите, не толкова като условия, колкото като имена на отборите. Вече съм на 34 години, искам да си завърша кариерата на спокойствие. Предпочетох да се върна в „Надежда” до лятото. Благодаря на хората от родния ми клуб, че ми дадоха тази възможност.
Какъв треньор е Димитър Васев?
Страхотен специалист и човек е. Играли сме за кратко заедно, но не бяхме работили като треньор-футболист. На него се дължи и силният колектив, който имаме в момента. Какво се е променило в „Надежда” 13 години по-късно? Или всичко си е постарому?
Е, ние поостаряхме, не сме вече същите (смее се). Иначе нищо кой знае колко към добро не се е променило откъм база. Със сажаление го казвам. Надявам се, новите поколения локомотивци да тренират и играят на по-добри терени от тези, на които ние ритахме. И да имат по-добри условия за развитие.
Известна ли ви е една любопитна статистика, която показва, че сте вкарал общо 8 гола на „Локомотив” – 6 с екипа на ЦСКА и два с „Лудогорец”.
(Смее се). Така ли? Не се бях замислял. Сега се надявам да не ми се сърдят нашите фенове.
Триумфирахте в далечен Китай. Извоювахте промоция в елитната група с „Шъдзяджуан Йончен”. Още през първия си сезон там записахте 12 мача и 3 гола. Вкарахте и победното попадение в последния кръг, с което на практика и теория влязохте в елита. Защо се разделихте с тима?
Първо, аз имах договор за 6 месеца плюс 1 година. Второ, не мога да крия, че имаше и мениджърски игри, интереси и тем подобни. Беше и въпрос на преговори, дали аз искам да продължа. Наистина, много е трудно в Китай. Животът не е като в Европа. Други хора, различен манталитет…Така съм преценил, така съм направил. Това е. Кой знае, може пак да се върна в Китай. Нищо не се знае.
Началото на вашата кариера е твърде интересно. Можете ли да разкажете подробности?
Дължа много на бате Начко Михайлов, Бог да го прости. Той ме откри за футбола. Истината е, че ако не беше той аз може би нямаше да се занимавам с футбол. Като дете растях по-бавно, на ръст бях доста по-малък от връстниците си. Бях такъв слабичък, крехък. Когато дойдох да се запиша в „Локомотив” (Сф) ме отхвърлиха. В моята възраст имаше прекалено много момчета. Обаче аз не се отчаях и не се отказах. Е, стана ми мъчно, естествено. Въпреки това отидох при Михайлов, който тренираше отбор, с две години по-големи от мен – набор 1979 г. Бате Начко ми каза: „Момче, и тук нямаме място, но понеже така или иначе вече си дошъл дотук, тренирай, пък да видим какво ще стане.” Отзад, на стадиона, имаше едно маломерно игрище. Там провеждахме заниманията си. Още на първата тренировка треньорът се впечатли, веднага ми каза: „Оставаш!”. Така и останах в „Надежда”. На турнирите играех с деца, по-големи от мен и на ръст и на години. Обаче ги надигравах. Постоянно ме избираха за най-атрактивен състезател. Постепенно се наложих при юношите, повикаха ме и при мъжете.
Помните ли и до днес уроците на Начко?
Разбира се. На много неща ме е научил, и то не само по отношение на футбола. Винаги ми казваше да стискам зъби и да вярвам в силите си, включително и в периода, когато получих тежка контузия и бях отписан от футбола. Отчаянието ми бе пълно, но благодарение на неговите съвети успях психически да се възстановя. Понеже не ми вървеше много в училище, трудно съчетавах двете неща, бате Начко беше по-благосклонен към мен. Успокояваше ме: „С учебник по алгебра фаул не се вкарва”. Обяснаваше ми как се бие пряк свободен, как да завъртя от корнер директно във вратата, учеше ме да водя топката с вдигната глава. Повтаряше: „Трябва да гледаш играта, а не топката. Тя се усеща”. Винаги си спомням за него с уважение и благодарност. Доста неща съм взел от него.
Вие сте един от най-добрите изпълнители на фаулове в България. Защо такива виртуози като вас станаха изчезващ вид?
Да, прав сте. Не зная защо така се получава, но наистина виждаме все по-рядко голове от далечна дистанция. А те са украшението на играта. Честно да ви кажа, освен, че изчезнаха добрите изпълнители, до голяма степен са виновни и лошите терени. Как да биеш, като топката тупка по странна траектория. Не знаеш накъде ще отиде. Е, има и хубави голове. Вярно, не са много, както беше допреди десетина година например, но все още се виждат.
Спомняте ли си дебюта в мъжкия тим?
Не, помня само кога дебютирах като титуляр. Беше в мач срещу „Берое”. Даже вкарах и гол.
След бляскавите първи стъпки обаче идва кошмарът в Кюстендил..На 2 май 2001 г. губите от „Велбъжд” с 1:5 в полуфинален мач-реванш за Купата на България…
О, това е най-тежкият ми момент във футбола. Кошмарно беше самото изживяване на контузията, а и въобще…В първата среща бяхме завършили 1:1. На реванша беше страшно. Домакините поведоха още в 5-ата минута с гол на Иван Стойчев – Дофтора. Малко по-късно стана белята. Скъсах предна кръстна връзка на дясното коляно.
Кой ви контузи?
Не, никой не ме е контузвал. Тогава даже не ме изритаха, а едно единоборство беше станало. Спомням си, че през второто полувреме беше изгонен и Макдоналд Мукаси от нашите. Паднахме с 1:5. Възстановяването протече дълго и мъчително. По едно време ми писна от всичко. Даже се бях замислил за отказване от футбола… Бях едва 20-годишен. В продължение на три месеца нищо не правех, само почивах, и едва след това ме оперираха. През този период качих килограми, с гипса идвах до стадиона. Тежко ми беше…но успях да превъзмогна всичко. Върнах се на терена.
Как преживяхте този тежък период?
Вдигнах се благодарение на най-близките ми хора. Семейството ми винаги е било до мен.
Как се стигна до трансфера в ЦСКА?
Азнаправих много силен втори полусезон и ЦСКА започнаха преговори с Гигов. Именно на „Българска армия“ постигнах и най-големите си успехи, станах 3 пъти шампион, спечелих 2 пъти и Купата на България.
На „Армията” ли се чувствахте най-щастлив? Там ми преминаха най-хубавите години от кариерата ви?
Може и така да се каже. Шампионските титли с ЦСКА са върхът на кариерата ми. Доста хубави моменти изживях там. Всички купи са ми скъпи и важни. Определено обаче най-много ми е на сърце първата през 2003 г., която спечелихме под ръководството на Стойчо Младенов. Беше ми първият златен медал в живота, но винаги е сладко да побеждаваш. Радвам се, че съм го постигнал.
После отидохте във френския „Страсбург”. Там обаче изиграхте само 51 мача и вкарахте 6 гола. Причината за вашите проблеми в треньора Жан-Пиер Папен ли бяха? Защо не се разбирахте с него?
Не определям трансфера си в „Страсбург” като грешка. Дори напротив. Просто така се стекоха обстоятелствата. Попаднах в известен и добър отбор. Зарадвах се, че отивам там. Доста хора сигурно не са наясно, че аз в продължение на 7 месеца лекувах контузия. Преди да подпиша ме прегледаха от-до. Нищо ми нямаше, бях си на 100 процента готов. Отидох там и още в първия мач ми обърнаха глезена. Преживях нов ад. Цели седем месеца лекарите не можеха да разберат какво ми има! Не казвам, че е била лекарска грешка. Аз ходих за консултации къде ли не. Никой не знае това нещо. Преминах само за една година през толкова много магнитни резонанси и снимки, колкото не съм правил през живота си. Така или иначе не можаха да намерят какво ми е. Най-тъпото беше, че аз не знаех какво става. Бях на преглед в Париж при лекаря на националния отбор на Франция, който работеше и с „Арсенал”…Той ме мъчеше с някакви игли…Преглеждаха ме и ми казваха едно и също: „Няма ти нищо, може би нещо е отлепено, но не се вижда на магнитния резонанс”. Кракът ми след осем месеца от само себе си се оправи. Имах отлепване на менискуса. Топката ми обърнала глезена. Кракът ми бе във въздуха и топката го удари. Един сезон на практика пропуснах заради това. А колкото до отношенията ми с Папен…Е, имали сме различия с него, но аз тепърва се връщах от контузия. Не можех да имам претенции за титулярно място. Най-много ме заболя, когато ми обеща да ме вземе в групата, но ме излъга. Иначе играех в дубъла, но беше нормално, защото там трупах игрови опит след възстановяването от травмата. Там подържах форма, влизах в ритъм, така да се каже. После Папен си тръгна, на негово място дойде Жан-Марк Фурлан. В Страсбург имах и добри моменти. Феновете ме избраха за най-добър футболист. Тогава изпреварих във вота победителя в последните две години Стефан Касар и нападателя Рено Кохаде. Може би за това признание е повлияло и силното ми представяне през сезона (4 гола и 7 асистенции в 26 мача). За малко не успяхме да се изкачим в Лига 1. „Страсбург” до последния кръг се намираше на второ място в класирането, но загуба в прекия сблъсък с „Монпелие” ни остави само на една точка от промоцията. Митко Рангелов също беше с мен, но си тръгна още на 6-ия месец. Той също имаше различия с Папен, по-малко играеше, докато аз просто бях контузен. През 2006-07 имах две участия в първенството – в 5-я кръг при 2:0 у дома срещу „Гинган” (титуляр до 55-ата минута) и в 14-ия при 2:0 у дома срещу „Истр” (19 минути като резерва). Страсбург по принцип е красив град, наблизо е прочутият курорт Баден-Баден, има какво да се види.
Как премина престоят ви в румънския „Университатя” (Крайова)?
Там също беше прекрасно. Бяхме заедно с Вальо Илиев. Стадионът ни винаги беше пълен, идваха по 15 000 души. Просто така се стекоха обстоятелствата, че президентът на клуба имаше проблеми. Скараха се със старши треньора Виктор Пицурка и станаха неразбориите. Трябваше и от там да си тръгна. Атмосферата в отбора обаче беше отлична, но клубът фалира.
През годините сте работил с мнозина треньори. На кой от тях сте най-много благодарен.
На всички съм благодарен. От всеки съм взел по нещо. Не искам да ги деля.
Още ли сте фен на „Лудогорец”?
Не може да се каже такова нещо. Мисля само за доброто на „Локомотив” в момента.
Вярно ли е, че сте отишъл с нежелание в Разград?
Имаше нещо такова, ако трябва да бъда честен. Много – много не исках да отида в „Лудогорец”. Бях 4 месеца в ЦСКА преди това,играех по-малко. Изчаквах оферти от чужбина. Г-н Кирил Домусчиев обаче ме покани. Отидох в Разград, показа ми такива неща, за които в София можехме само да си мечтаем. За България просто не беше нормално тогава. Едни проекти, бази, чудеса, които тоий наистина и направи. Направо се хванах за главата. Видях, че става дума за сериозна работа. Това ме привлече и подписах с „Лудогорец”. Това се оказа правилен ход за мен. Още през първия сезон в „А” груба станахме шампиони.
През 2013 г. дублирахте титлата си и то по изключително драматичен и щастлив начин…
Да, така е. Определено никой от нас не очакваше „Левски” да се издъни на „Герена” срещу „Славия”. Ние си играехме кротко-кротко в Монтана и когато научихме радостната вест от София, изригването ни беше неописуемо (смее се).
Разделихте се скандално с ЦСКА през лятото на 2014 г. Още ли ви дължат пари?
Аз тогава се върнах в ЦСКА, въпреки че можех да играя за три пъти повече пари в други тимове. С Вальо приехме да играем за в пъти по-малко пари, и това се знае от доста хора. Върнахме се с най-добри намерения, само за да помогнем на ЦСКА в онзи тежък момент. Поставихме само едно условие на Александър Томов – да не ни лъже. И какво получихме в замяна? Лъжи, лъжи и само лъжи. Това е истината за моето напускане и с това приключвам темата за ЦСКА и Томов.
Имахте ли си нежелан съперник на терена? Срещу кой защитник ви беше най-трудно да играете?
Е, не. При мен няма страх или такива работи. Аз излизам на игрището и каквото стане. Гледам да се раздавам без остатък. Не ме интересува срещу кого се изправям. Не мисля дали е груб, или не. Просто давам всичко от себе си. Боря се до край и това е. Да, някои от бранителите ме ритат повечко, но не се оплаквам. Нормално е да ме спират така, защото аз съм рязък и бърз футболист.
Суеверен ли сте? Имате ли някакъв специален ритуал преди мач?
Не, но знам, че доста от моите съотборници имат свои навици и гледат да ги спазват.
Откъде идва прякорът ви?
Още от дете ми викат така, от махалата започнаха. Сигурно е заради ръста ми. По-често ми казват Бадем, отколкото Емо (Смее се).
Кои са най-добрите ви приятели от футбола?
Георги Пеев, Вальо Илиев…Доста са. Не искам да казвам повече имена, за да не пропусна някой.
Кои са идолите ви?
Възхищавам се на Ицо Стоичков, на Любо Пенев, на Данчо Лечков, абе, въобще цялото онова поколение на Четвъртите в света. Те прославиха България. Бербатов, Стилиян и Мартин Петров също много ги харесвам. От чуждите футболисти с удоволствие гледам играта на Робин ван Перси.
Меси или Роналдо?
И двама ми харесват. Не съм отявлен фен конкретно на някой от тях, но са големи, по това спор няма.
По стечение на обстоятелствата не можахте да оставите значима диря в националния отбор. На какво се дължи това?
Аз мога да кажа, че не ми беше даден и кой знае колко голям шанс за игра. Имам 20 мача и 3 гола в „А” отбора. На мен едва наскоро, на стари години, както се казва, ми се откри възможност. Викаха ме повече, отколкото през всичките изминали години. Но не се сърдя на предишните селекционери. Не мога аз да преценявам кога заслужавам повиквателна, и кога не. Въпреки всичко аз съм доволен от футболната ми кариера, от всичко, което съм постигнал. Гордея се с това. Не съжалявам за нищо.
Резилът срещу Чехия – 0:8 с младежките национали, водени от Димитър Алексиев, на 5 октомври 2001 г. го пропуснахте?
Да, заради контузията пропуснах точно най-важните мачове от онази кампания – с Исландия, със Северна Ирландия и с Чехия. Съжалявам, че не можех да помогна на момчетата. Трябваше да вземем 4 точки от трите мача, за да се класираме за следващата фаза, но взехме само една. Спомням си, че някои от шефовете на отбора беше казал, че ни стига и минимална загуба от чехите. В Теплице обаче направо ни убиха – 0:8. Жалко, че това силно, според мен, поколение не можа да отиде на голямо първенство. В тима бяха още Славчо Тошев, Димитър Коемджиев, Самет Ашимов, Асен Караславов, Йордан Върбанов, Юлиян Петков, Иван Русев, Благой Георгиев, Станислав Генчев, Христо Янев, Александър Младенов, Асен Букарев, Стойко Сакалиев, Янко Вълканов, Сашо Тунчев…
Спомням си, че в началото на новия век се разминахте с „Динамо” (Киев)…
Така е. Още бях в „Локото”…Когато Георги Пеев беше продаден в „Динамо” за 2,5 милиона долара, аз станах така да се каже, следващата апетитна хапка (смее се). Всеки ден се пишеше във вестниците, че ме искал този, или онзи клуб. Първо беше интересът от Киев, после се заговори и за „Шалке” и други най-различни германски отбори.
През годините получавал ли сте реални оферти от клубове от Западна Европа, освен от „Страсбург”?
Да, получавал съм. Малко хора знаят, че аз дори подписах предварителен договор с френския „Лил”. Това се случи по времето, когато играех в ЦСКА, през 2004 г. Мениджърът им беше дошъл тук, бяхме се разбрали по всички въпроси. Срокът на контракта ми беше за 3 години, но…Даже пътувах за Испания, няма да забравя, и оттам ми казаха: „Пътуваш за Лил”. Обаче не знам какво се случи, и си останах на „Армията”. Явно нещо президентите на клубно ниво не са се разбрали нещо. Нямам представа каква е истината. От „Бордо” също имаше интерес. Получи се същият сценарий. В София пристигна техен шеф, видяхме се, разговаряхме, и – до там…Това са ми най-сериозните оферти от Западна Европа.
Съжалявате ли, че тези трансфери не се осъществиха?
Ами, да. Съжалявам, особено що се отнася до случая с „Лил”, защото тогава аз бях само на 23 години. Бъдещето беше пред мен, бях в разцвета на силите си.
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
lifes
Регистриран на: 03 Окт 2011
Мнения: 1774
Местожителство: Надежда
|
| Пуснато на: Чет 13 Авг, 2015 22:09 Заглавие: |
|
|
Иван Василев: Локомотив Сф ще го има!
Човекът, с който всички в „Надежда“ свързват надеждата си Локомотив Сф да оцелее напук на селските барони Прасев и Пльосков е Иван Василев. Някогашният халф на „червено-черните“ е известен с пословичната си любов към клуба, точно той трябваше да го получи от безсрамния Николай Ггов, вместо доведените му Лаурел и Харди.
7DniFutbol.bg намери Василев, който караше колата си и бе повече от лаконичен, а накрая се афектира от щуротиите, които се вършат в „Надежда“ и сам прекъсна разговора: „Знам, знам, страшно е. И разберете, няма никакво значение Локомотив във „В“, Ю или Я група ще играе. Важното е, най-важното е да се спаси школата, да останат децата. Без тях какво бъдеще? Те вече са картотекирани, други играят при мъжете, ако Локомотив фалира, те остават на улицата цял сезон! После ще се разбягат и ходи ги връщай. Затова е най-важно школата да бъде спасена. Чудо голямо, че две-три или пет години няма да сме в елита. По-важното е да си положим основите наново, да си посеем жито в школата и когато след време започнем да берем плодове от нея, тогава да се чудим къде да играем. Докато сега са лаладжийски истории. Но аз като локомотивец знам, че Локомотив ще го има. Много по-голям е от онези, които чакат смъртта му. Аз съм убеден, че един ден пак ще има силен Локомотив“.
http://7dnifutbol.bg/archives/7289 |
|
| Върнете се в началото |
|
|
Metala
Ultras Leader
Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София
|
| Пуснато на: Пет 14 Авг, 2015 12:23 Заглавие: |
|
|
| Цитат: | В памет на Локомотив (Сф)
Убийството на големия клуб трябва да бъде разследвано, а не забравено
Sportinglife
SPORTINGLIFE
06:55 Ч., 13 АВГ 2015
0102LAP.BG
Локомотив (Сф) е убит. Скандално! Ужасяващо! Отборът, дал на българския футбол футболисти като Димитър Пенев и Начко Михайлов , го няма. Няма го! Заради безобразното управление първо на Николай Гигов в продължение на 20 години, а сега и на някакъв тотален аматьор в лицето на Петър Касев.
Кой е този човек, за да казва, че от днес Локомотив (Сф) няма да съществува. Може би няма да му е той собственикът. „Червено-черните” железни бригади са си там, в „Надежда”. Те още са живи и вярват. Касев уволнил футболисти и треньор. Бил дал цели 10 000 лева за лагери и минерална вода. Извинявайте, г-н Касев, не ви знаем кой сте бил във футбола и на колко мача сте ходил. Но никой не ви е карал на сила да се захващате с Локомотив.
Това е един голям клуб, който не заслужава унижението да живее с някакви велики 318 лева, заработени от мача с Балкан. Издръжката на клуб е работа на собственика му. След като Касев се е хванал, значи – да дава пари. Не е в „А” група. В аматьорския футбол. Средствата не са големи.
Локомотив беше убит. Застрелян в челото. Възможно е този толкова голям за България клуб никога повече да не се появи на картата. Да остане в историята като нещо хубаво, на което съвременната действителност в нашия футбол е теглила чертата.
Борислав Михайлов продължава да се крие. А именно той носи отговорност за събитията във футбола ни вече 10 години. Сам го иска. Сам промени устава, направен от покойния Иван Славков, че един президент не може да има повече от два мандата. Е, при третия мандат на Михайлов беше заличен един от най-старите и успешни клубове. А друг – ЦСКА, бе пратен на село. Михайлов още не е стъпил на мач от началото на сезона. Нямаше го и на двубоя за суперкупата между Черно море и Лудогорец.
Спокойно, там нямаше да го ругаят. Крайно време е някой да разследва какво точно се прави в БФС. Защото всяко убийство бива разследвано. Днес то е на Локомотив. Утре може да е на ЦСКА. След като БФС позволи управлението на двата толкова популярни клуба да ги доведе дотам, значи в някой прекрасен ден може да се случи на всеки.
Защото за Любимец и Марек едва ли някой ще плаче, но за ЦСКА и Локо – да. При това хиляди. Десетки хиляди. И Борислав Михайлов е крайно време да застане на „подсъдимата скамейка” пред негово височество Цар Футбол и да започне да отговаря за действията си! Повече компромиси не трябва да има. Иначе героят на деня ще е... Касев. |
_________________
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
парци
Регистриран на: 05 Сеп 2006
Мнения: 6703
Местожителство: Parc des Partcalence
|
| Пуснато на: Пет 14 Авг, 2015 12:36 Заглавие: |
|
|
Много силно!
_________________
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
Metala
Ultras Leader
Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София
|
| Пуснато на: Пет 14 Авг, 2015 21:55 Заглавие: |
|
|
| Цитат: | Гаврата в Локо (Сф) е по-страшна
Футболистите на „Локо" (Сф) плачат горчиво, след като са останали без лиценз и от БФС не счетоха за необходимо да им връчат медалите.
Докато всички оплакват ЦСКА и живеят с мъката и битовизма на „червените", някак в сенките остана другият изваден от елита и напъхан в аматьорския футбол софийски гранд - „Локомотив" (София).
Клуб с доста голяма история и традиции, произвел не един и двама футболисти на България. Клуб, който завърши трети миналата година в шампионата, а бе „забравен" от БФС и играчите сами си връчиха медалите за третото място на церемония, която сами си организираха за сбогом с верните фенове.
Ако това не ни кара да се чувстваме неудобно, то трябваше да ни накарат сълзите в очите на футболистите и на легендата Кристиян Добрев, който е юноша на клуба, негов дългогодишен капитан и лидер, а сега директор.
Преди два дни „Локомотив" стигна до там, че да няма пари да си плати разноските по мач за купата на България в най-ниското ниво на турнира. Да трябва човек като Добрев да разчита на карта, дадена му от някакви анонимни босове, които му подхвърлят 318 лева, за да проведе мача. И той да трябва да тича час по час до банкомата, за да види има ли пари, или няма. Накрая съперникът „Септември" да плати мача не на някой селски отбор, а на „Локомитив" (София) – четирикратен шампион на България, неколкократен носител на купата на България и 1/4-финалист в турнира за купата на УЕФА.
Това е толкова обидно, че не може да остане без последствие. Не трябва да остава без последствие. „Локомотив" (София) трябва да го има и пак да се пее: „Хей, помните ли Котето и Начко, и славния червено-черен тим... и нека Бог да бъде милостив, когато нас ни няма на земята, шампион да е пак „Локомотив"!
Monitor.bg |
_________________
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
Metala
Ultras Leader
Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София
|
| Пуснато на: Пет 14 Авг, 2015 22:25 Заглавие: |
|
|
| Цитат: | За Голямата депресия, „Надежда“(та) и железничарския дух
Автор: dizzie Категория: Спорт
86 години е достойна възраст. Един човешки живот. През 1929-а започва Голямата депресия. Родени са хора като Мартин Лутър Кинг, българският писател-дисидент Георги Марков, Йордан Радичков, Милан Кундера, Одри Хепбърн, съпругата на Президента Джон Кенеди – Жаклин, Грейс Кели и куп други личности, оставили своя отпечатък върху световната история. 1929-а е и годината, в която е основан Локомотив София. И който в продължение на 86 лета и зими не спря да се движи, дори когато въглищата му бяха на привършване. По един или друг начин намираше верния път и в най-тъмните си периоди.
Нека спрем с прозаичните залитания. Нека кажем нещата в прав текст. А именно – Локомотив достигна до последната гара и май няма да продължи. Така де, обещах да няма повече литературни залитания… Но винаги, когато говоря за червено-черните, ме обхваща носталгия, лека меланхолия и до известна степен – романтика.
По стечение на обстоятелствата прекарах част от детството си на стадиона в „Надежда“. Работнически квартал, далеч от блясъка и богатството. Но и клубът, и мястото имат особен и единствен по рода си чар. Локомотивци не са глезльовци – нито феновете, нито служителите и играчите. Те са борбени, задружни и непримирими. И със сигурност няма да позволят любимият им тим да бъде затрит. При това от управници, които нямат елементарно понятие от футбол. Защото не може да искаш да ръководиш отбор като Локомотив и да попиташ три пъти в рамките на пет минути Димитър Васев кой е и как се казва! Смешно е да се изхвърляш и да обещаваш коня и каруцата, а да имаш възможност да осигуриш само едната гума. Винаги става така с издутите балони – те изпускат въздух рязко и след лек лупинг падат на земята, а всички ги сочат с пръст и им се подиграват.
Символично е, че железничарите са създадени в годината на Голямата депресия, а сега самите те се намира в такава. Няколко реда по-нагоре казах, че Локомотив може би се е добрал до последната гара. Ами знаете ли, не е. Локомотив ще продължи да се движи и ще излезе от депресията, точно както направи светът в края на 30-те. Тъкмо заради онази непримиримост, така характерна за него. Да, 86 години е достойна възраст. Но на Локо му е рано да се предава. Може да се предаде само тогава, когато слънцето започне да изгрява в полунощ и когато снегът завали през август. |
_________________
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
парци
Регистриран на: 05 Сеп 2006
Мнения: 6703
Местожителство: Parc des Partcalence
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
Metala
Ultras Leader
Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София
|
| Пуснато на: Нед 16 Авг, 2015 9:41 Заглавие: |
|
|
Бахти манията!!! РЕСПЕКТ!!!
_________________
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
Metala
Ultras Leader
Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 34335
Местожителство: София
|
| Пуснато на: Пон 17 Авг, 2015 11:30 Заглавие: |
|
|
| Цитат: | FC Dunav Ruse
Като хора, които преживяха какво ли не с любимия си клуб през всички години и които преминахме през ада на напълно идентична ситуация в миналото, бихме желали да изразим подкрепата и съчувствието си за феновете, треньорите и играчите на Локомотив (София), които попаднаха във водовъртежа на една абсурдна, но добре позната ситуация на тази територия.
Да си собственик на футболен клуб не е същото като да си собственик на автомобил или някаква детска играчка. Това е обществена институция, която вълнува сърцата и мислите на големи групи хора и никой няма право да си позволява такава целенасочена гавра с нея.
Надяваме се Локомотив да намери правилния коловоз и да се възстанови от нанесения тежък удар най-вече върху честта и достойнството на хората, които подкрепят и работят за клуба! |
_________________
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
PILATA
Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA
|
| Пуснато на: Вто 18 Авг, 2015 12:49 Заглавие: |
|
|
| Цитат: | Старши треньорът на Пирин (Гоце Делчев) Тодор Киселичков съжалява, че мачът с Локомотив (София) не се е състоял и пожела на железничарите по най-бързия начин да решат проблемите си и да продължат участието си в първенството. Във 2-ия кръг на Югозападната "В" група Пирин (ГД) трябваше да приеме столичните "железничари", но в крайна сметка спечели служебно.
"Не отива на клуб като Локомотив (София) да бъде в такова положение. Пожелавам им успех, не трябва да се допусне този отбор да изчезне, защото ще бъде загуба за българския футбол, каза още Киселичков. Той добави, че в Пирин са имали обичайните разходи по непроведения мач, но те нямало как да бъдат избегнати заради невъзможността да се изпрати писмо, че няма да има мач.
|
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
PILATA
Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA
|
| Пуснато на: Сря 09 Сеп, 2015 15:42 Заглавие: |
|
|
| Metala написа: | | Утре (09.07.2015-четвъртък) който иска да присъства на срещата със Спиро Дебърски - 19:00 СРЕЩА НА ПОПА! |
Спиро Дебърски, половинката на Котков
С екипа на „Локо” (Сф) благоевградчанинът има 275 мача
Столичният „Локомотив” премина през клинична смърт и в момента се надява на връщане към живота от „А” окръжна група, но в годините, когато е фактор в българския футбол с червено-черната фланелка са играли величия като Начко Михайлов, Иван Димитров, Бойчо Величков, Васил Методиев - Шпайдела и много други. Сред плеядата е вече 82-годишният Спиро Дебърски.
Именно тандемът му с Никола Котков бе уникален през 60-те години на ХХ век и се помни все още. След комбинации между двамата ставаха най-ефектните голове за „Локомотив”, за който той изигра цели 275 мача и отбеляза 82 гола. „С Котков се разбирахме почти интуитивно. Можех да му подам и със затворени очи, защото знаех, че той ще бъде на точното място. Бяхме си изградили идеален синхрон, който действаше като безотказен механизъм. Най-щастлив бях при шампионската титла през 1964 г.”, разказва спомените от славните времена Дебърски.
Роденият в Благоевград нападател логично започва кариерата си в местния „Пирин”. После играе четири години в „Розова долина” (Казанлък), преди да облече екипа на „железничарите” от София през 1957 г. Именно при тях Дебърски разгърна в пълна степен своя футболен талант. По-старите запалянковци никога няма да забравят устремното и бързо ляво крило, което бе неудържимо за противниковите бранители.
Бързината и демаражът му винаги са били сериозен проблем за бранителите, но въпреки това здравата му физика го е предпазвала от контузии. „Макар че почти винаги бях фаулиран, съумях да се предпазя от по-сериозни травми. През пролетта на 1962 г. в мач срещу „Дунав” вратарят излезе и се хвърли в краката ми. В резултат на това счупих крака си. Един месец бях в гипс, а след три месеца вече отново играех. По време на приятелски мач срещу „Фиорентина” във Флоренция ми разпраха крака с бутоните, но отново бързо се възстанових”, споделя той.
Дебърски има 24 мача и 8 гола в националния отбор в периода 1957-1965 г. Дебютира на 21 юли 1957 г. при катастрофалната загуба от СССР с 0:4. Същата година обаче е титуляр при разгромната победа със 7:0 над Норвегия в световна квалификация, като асистира при четвъртия гол на Янев и сам слага край на серията със седмия гол. Участва и в двата мача срещу бъдещите световни шампиони от Бразилия през пролетта на 1958 г. в Рио и Сан Пауло. На 9 май 1965 г. в София Дебърски постигна хеттрик при победата с 4:1 над Турция. Той участва и при успеха над Белгия с 3:0 в световната квалификация в София. Месец по-късно обаче в Брюксел загубихме с 0:5 и този мач се оказа последният за него с националната фланелка. „Съжалявам, че не можах да участвам на световните първенства през 1962 и 1966 г., а смятам, че можех да помогна на отбора”, с горчивина казва той.
През 1969 г. след обединението между „Локомотив” и „Славия” в злополучното дружество „ЖСК Славия”, Дебърски се оказва излишен, а въпреки че тогава вече е на повече от 35 години, той е във форма и не отстъпва на далеч по-младите от него играчи.
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
|
|
