Нашият град
Иди на страница 1, 2, 3  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 13:14    Заглавие: Нашият град Отговорете с цитат




_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков


Последната промяна е направена от ЖСК СОФИЯ на Сря 10 Мар, 2010 16:43; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 13:25    Заглавие: Отговорете с цитат

Клубът е създаден в близост до централната гара на града:



(Изглед с Лъвов мост в посока гарата)












(Панорама от площад Света Неделя)
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 14:54    Заглавие: Отговорете с цитат






_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
hooligana1986



Регистриран на: 16 Сеп 2006
Мнения: 719
Местожителство: In The Heart Of The Enemy

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 15:05    Заглавие: Отговорете с цитат

площад Славейков





http://vbox7.com/play:82aba80b

Един сайт с идеи за бъдещото развитие на столицата boast малко ми изглеждат нереални де.. :

http://www.sofia2020.bg/
_________________

ALL GIVE SOME - SOME GIVE ALL !!
DB
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 15:40    Заглавие: Отговорете с цитат

Драз махала

Драз махала е квартал на българската столица София, разположен в северната част на центъра на града. Махалата е заключена от улиците „Сливница“, „Мария Луиза“, „Константин Стоилов “ и „Козлодуй“.

За тази махала има написана книга, която се казва "Улица зад реката". Улицата е "Родопи".

Личности
* Футболистът Никола Котков
* Писателят Павел Вежинов

министърът на външните работи Иван Башев
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 15:44    Заглавие: Отговорете с цитат






_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 15:49    Заглавие: Отговорете с цитат




_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
hooligana1986



Регистриран на: 16 Сеп 2006
Мнения: 719
Местожителство: In The Heart Of The Enemy

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 15:55    Заглавие: Отговорете с цитат


Орлов мост



НДК в строеж
_________________

ALL GIVE SOME - SOME GIVE ALL !!
DB
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 16:02    Заглавие: Отговорете с цитат

Националният стадион „Васил Левски“ е най-голямото спортно съоръжение с трибуни в България. Стадионът има 43 340 седящи зрителски места. Намира се в центъра на София. Официално е открит през 1953 г., а основно реконструиран през 1966 г. и 2002 г











_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 16:48    Заглавие: Отговорете с цитат


















_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 17:09    Заглавие: Отговорете с цитат

И безсмъртието има адрес

Той не възвеличава бляскави победи или дела на прочути пълководци. Не олицетворява национален триумф или възход на държавата. От него лъха тихо величие. Както е тиха почти безмълвната саможертва на онези, които олицетворява. Паметникът на Незнайния български воин в София. От раждането на идеята за изграждането му, до пълното є реализиране изминават 58 години...

На 24.II.1923 г. ХIХ ОНС приема предложения от земеделското правителство закон, чрез който се създава фонд за издигане на Паметник на Незнайния български войник. Той трябва да увековечи паметта на хиляди българи, загинали през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Това става само две години, след като в Европа се появяват първите гробове на незнайния воин, възпоменаващи падналите в приключилата неотдавна световна война. Първи са Франция и Великобритания. Последват ги и други страни победителки. Сред победените България е една от първите, която смята, че има право да почете своите загинали с подобен паметник. Защото техните страдания и саможертва също са принесени върху олтара на отечеството независимо че войната, в която са загинали, е била изгубена въпреки многото бляскави победи.



Решението да се издигне Паметник на Незнайния български воин показва, че националното ни достойнство е било живо въпреки жестоката криза, в която се намира обществото след подписването на Ньойския договор. Междувременно образът на безименния войник като символ на всеобщата национална саможертва става морален пример във възпитаването на бъдещите офицери ­ вътрешният двор на Военното училище е наречен площад “Незнайният войн”, преименуван през 1934 г. в Площад на българския офицер.

След продължителни обсъждания Министерството на войната решава Паметникът на незнайния български воин да бъде в градинката до източната стена на древната базилика “Св. София”. Тогава се правят първите стъпки към обвързването на тази част от столичния център с много символика и ритуалност. Близкият храм-паметник “Св. Ал. Невски” предстои да бъде осветен, а площадът пред него се очертава като бъдещо място на държавни церемонии. Едновременно със събирането на средства военното министерство възлага на известния скулптор Андрей Николов, който по това време специализира в Рим, да изработи проекта на паметника. Неясно защо Николов е готов едва след четири години и половина. Военният министър ген. Ал. Кисьов обаче не одобрява проекта, защото 17-те скулптурни фигури му се виждат твърде много за такъв паметник. Още повече че съществуващите вече гробове се отличават с изчистена линия и скромен външен вид. В края на 1931 г. А. Николов представя втори проект. И той е одобрен ­ върху каменен постамент с височина 2,5 м ще бъде поставена фигурата на полегнал бронзов лъв, която според художника въплъщава идеята за “младостта на държавата и силата на народа”. Под лъва ще има надпис: “На загиналите за родината ­ вечна слава!”, рамкиран от две уголемени метални копия на ордена “За храброст”. Идеята за саможертвата на героите се допълва от два барелефа на скърбящи жени.

Паметникът на Незнайния войн е завършен на 14.IХ.1936 г. и подготовка за откриването му започва. Междувременно специалната комисия, която трябва да го приеме, констатира редица дефекти и задължава Андрей Николов да ги поправи със свои средства до четири месеца. В пресата се появяват язвителни критики по адрес на художника и карикатури на лъвската фигура. Едни я оприличават на “задрямало животно, в което няма никакво достойнство”, а други ­ на “зализана котка”. В крайна сметка Паметникът на Незнайния български воин не е открит. Дълги години той ще остане скрит зад дъсчена конструкция. През това време като място за почитане на загиналите се използват паметните плочи на Първи и Шести пехотен полк. Някъде в началото на 1945-а, при започналото разчистване на разрушенията от бомбардировките в столицата паметникът е демонтиран...

Идеята сякаш е погребана завинаги под руините на стара София. Но се оказва, че като искрица от неугасващия вечен огън тя мъждука сред различни представители на интелигенцията ­ журналисти, писатели, общественици. През февруари 1973 г. Министерството на народната отбрана най-сетне решава паметникът да бъде изграден отново. Специална комисия обсъжда вида му и надписа върху него. Отново се насочват към Вазовото “Новото гробище край Сливница”. Избрани са стиховете: “Българийо, за тебе те умряха, (една бе ти достойна зарад тях) и те за теб достойни, майко бяха...”. Но умишлено е пропуснат последният стих: “и твойто име само кат мълвяха, умираха без страх”. В духа на тогавашната социалистическа идеология е сметнато, че не може да има само едно име, та било то на родината, което да вдъхновява за саможертва ­ ами името на партията ръководителка, че и на Съветския съюз...?! Затова върху паметника има само три стиха. Строежът започва през 1980 г. и след една година е завършен. Новият паметник е на старото място при църквата “Св. София”. Но единственият елемент, който е запазен от предишния проект, е скулптурата на бдящия лъв.

Официалното откриване на Паметника на Незнайния воин е част от грандиозните тържества в чест на 1300 г. от основаването на България. През септември 1981 г. от пет краища на страната тръгват почетни екскорти, които пренасят до столицата кости на неизвестни воини и пръст от знакови за българската бойна слава места. На 22.IХ.1981 г., в навечерието на тогавашния празник на Българската народна армия ­ 23 септември, 15-те гилзи със “свещена пръст” и дървените ковчежета с тленни останки са посрещнати тържествено на пл. “Девети септември” (днес пл. “Александър I”) в присъствието на тогавашното партийно и държавно ръководство. След това към Паметника на Незнайния войн тръгва възпоменателно шествие начело с бронетранспортьор, върху който е поставен саркофаг с тленните останки, изкопани при Плиска, Преслав, Царевец, вр. Шипка, вр. Бузлуджа, Сливница, вр. Околчица, Военното гробище в София, при река Драва в Унгария, Самуиловата крепост край Петрич, Перущица, Батак, Панагюрище, с. Полковник Серафимово в Родопите. Саркофагът е следван от гилзите със свещена пръст, от запален върху жертвеник вечен огън, донесен от паметника на вр.Шипка, от знамена-светини на българската бойна слава, първо от които е прабългарска конска опашка. Въпреки че е белязана от неминуемата за онова време комунстическа символика и риторика, церемонията е впечатляваща. След 20-минутното шествие офицери полагат в криптата на паметника саркофага с костите на неизвестни български воини. Придружаван от министъра на отбраната, председателят на Държавния съвет официално открива мемориала. След това със специална факла запалва вечния огън.

По своя замисъл и реализация българският Паметник на Незнайния воин разкрива един по-широк прочит на европейската идея да се увековечи паметта на загиналите. Нашият мемориал се свързва не само с жертвите от Първата световна война. Според първоначалната идея паметникът трябва да символизира саможертвата на героите от войните за постигане на единна и целукопна България. Въхру стъкления саркофаг, който по проекта на Андрей Николов е трябвало да бъде положен в паметника, трябвало да има надпис: “В този саркофаг се съхраняват костите на един храбър български воин, паднал на бойното поле ­ символ на всички загинали за обединението на своя народ. Вечна им слава! 1885, 1912, 1913, 1915, 1918 “Лека нощ навеки си казахте до втората тръба”. През 1981 г. чрез полагането на кости от различни исторически места Паметникът на Незнайния воин се превръща в символичен гроб на всички българи, които през вековете са проливали кръвта си за родната земя. Тази идея е подчертана и с полагането на “свещена пръст” ­ наречена “свещена”, защото в нея се смята, че е попила кръвта на героите. Това е интепретация на старото вярване, че кръвта на жертвата трябва да изтече в земята, за да я очисти и оплоди, т.е. да я направи свещена. В първия паметник се предвиждало да има 30 урни с пръст от места на сражения от Руско-турската до Първата световна. Впоследствие се полагат 15 гилзи със “свещена пръст” от 30 исторически места, при това свързани не само с бойни действия, но и с цялостния държавен и културен възход на България. И докато в европейския контекст националната саможертва е олицетворена чрез тялото на един войник, то в нашия вариант чрез тленните останки на няколко безименни българи символично се конструира тялото на националния герой ­ Незнайния воин, който е апотеоз на жертвата, принесена от нацията ни в името на нашата свобода и независимост.



Всебългарското кандило

Вечният огън край Паметника на Незнайния воин следва универсалната идея за вечната памет на героите ­ докато пламти огънят, ще бъде жива и паметта за тях. В националната ни символика обаче вечният огън олицетворява и едно голямо, всебългарско кандило, запалено върху общия гроб на всички наши герои от името на цялата нация, тъй както всеки човек запалва свещ или кандило в памет на близките си покойници. С този “пламък на паметта” се свързва и огънят, запалван в жертвениците по време на всяка тържествена заря проверка.

Той просветлява символично душите на всички българи със спомена за делата и саможертвата на нашите предци. За първи път подобен “пламък на паметта” унас е запален десет години след злополучния Ньойски договор ­ по случай 1000 г. от Симеоновия Златен век и 50 г. от Освобождението, чествани през май 1929 г. Тогава във Велики Преслав е осветен “свещеният огън на българските царе”. В нощта срещу 11 май в новоосветената църква “Св. Св. Кирил и Методий”, съградена върху руините на средновековен храм, с прахан и кремък запалват пламък в голямо кандило. На сутринта след тържествената литургия в присъствието на цар Борис III, премиера А. Ляпчев, министри и учени, Варненският и Великопреславски митрополит Симеон запалва от кандилото “свещения огън” и го благославя. Следва парад на почетните части от Варненския и Шуменския гарнизон. В полунощ огънят е предаден на първите факлоносци, които тръгват в два основни лъча, за да го пренесат до всички кътчета на България. След няколко дни огънят е донесен в параклиса на двореца в София и запален в кандило, “за да се съхрани пламъкът му за вечни времена”. Светият Синод призовава миряните да посрещнат “свещения огън” с почест, каквато се оказва на пасхалния огън, “та свещената му светлина да огрее всяка колиба и паланка, за да разпали след безмерните злочестия в душите национална гордост и надежда в бъдещето, да крепи вярата на българския народ в неговата борба и да го ръководи по пътя на родолюбието.”

Като символ, който кодира българския национален дух и памет, “свещеният огън на българските царе” може да се приеме за първообраз на вечния огън, който впоследствие е запален в различни наши мемориали. Паметникът на свободата на вр. Шипка се смята за първото място у нас, където запламтява вечен огън. Това става на 5 септември 1969 г. след специално решение на Политбюро на ЦК на БКП. От тук през септември 1981 г. е взет пламък и запален пред Паметника на Незнайния воин, където и днес гори вечният огън на българската памет.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 17:17    Заглавие: Отговорете с цитат










_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ЖСК СОФИЯ



Регистриран на: 08 Сеп 2006
Мнения: 2217
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Сря 10 Мар, 2010 17:21    Заглавие: Отговорете с цитат




_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 11 Мар, 2010 17:47    Заглавие: Отговорете с цитат

Со̀фия (от старогръцкото σοφία – мъдрост) е столицата и най-големият град на България, а също така 12-ят по големина град в Европейския съюз с население от 1 267 098 души (официално регистрирани), което представлява 17% от населението на страната.[1] Разположена е в северозападната част на Южна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 492 квадратни километра и средната ѝ надморска височина e около 550 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците ѝ Перловска и Владайска. В нейния център, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево се намират минерални извори. Климатът на София е умерено-континентален.

Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. София носи името на най-голямата си светиня,[източник?] бившата катедрала на града „Света София“. Обявена е за столица през 1879 година.

На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.[2] Те се вписват в модерния европейски вид на града с множеството новопостроени съвременни сгради и паметници. Девизът на столицата е „Расте, но не старее

_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PILATA



Регистриран на: 31 Авг 2006
Мнения: 15469
Местожителство: SOFIA

МнениеПуснато на: Чет 11 Мар, 2010 17:49    Заглавие: Отговорете с цитат




_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор     Форуми -> История на "Локомотив" София Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница 1, 2, 3  Следваща
Страница 1 от 3

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov
RedSilver 1.01 Theme was programmed by DEVPPL HTML Forum
Images were made by DEVPPL Photoshop Forum