[PILATA]

ВСИЧКИ ФУТБОЛИСТИ ОТ ПЪРВИЯ ОТБОР НА ЖСК,
ПОСТАВИЛИ НАЧАЛОТО НА ЛЕГЕНДАТА !!!



Тодор Станчев играе от основаването на отбора до сезон 34/35 г. Станчев е първият капитан на ЖСК. Играе на поста десен бек и е истински лидер в първите години на отбора

Славчо Виденов играе в отбора на ЖСК от сезон 1931/31 до 1942/43г. На 24 май 1939г. България побеждава на игрище "Юнак" Латвия с 3:0. Вратар е Славчо Виденов - първият футболист в историята на ЖСК, облякъл националната фланелка в международен мач. Син на железничар, като дете играе в кварталния клуб "Чемшир". През 1940г. става шампион на страната с отбора на ЖСК. През 1942г. играе като централен нападател при победата срещу Левски с 3:2. Славчо Виденов остава в историята и като вратарят без допуснат гол в две поредни първенства !!!


Стою Николов Стефанов, по-известен като Стою Недялков (след време му "лепват" завинаги прякора Докотор Кох) играе в ЖСК от сезон 1935/36 до 1948/49г.Стою Недялков е най-колоритната фигура от старото поколение футболисти на Локомотив. Той е роден през 1913 г. в София. Останал от дете сирак, за известно време живее в Пловдив и там играе за юношите на Ботев. После се връща в София и постъпва на работа в Железопътната работилница. Играе футбол в местния квартален клуб на Баталовата воденица, където го открива треньорът на Спортклуб унгарецът Фогъл. През 1935 г. Недялков става шампион с този отбор. Година по-късно преминава в ЖСК, където остава до края на кариерата си (1949 г.). Изключително сърцат и мъжествен, централният халф на локомотивци води като капитан своя отбор към шампионската титла през 1940 и 1945 г. , а също поема и купата на страната през 1948 г. Дълги години е централен защитник на националния отбор на България и негов капитан. Едва ли ще се намери човек, който да каже лоша дума за него. Стою е пример за мъжество, скромност, вдъхновение и безпримерна любов към Локомотив. Бате Стою винаги се е ползвал с дълбока почит и уважение от спортистите и привържениците на Локомотив.


Непробиваемият бранител на ЖСК (в последствие Локомотив) Стилиян Ангелов играе в отбора от 1935/36 до 1950г. През този период печели две шампионски титли ( 1940, 1945) и купата на страната през 1948г. В ЖСК идва от отбора на "Свобода" и в продължение на петнадесет години е един от най-добрите футболисти на отбора

Александър Дръндаров е бежанец от Скопие (игаел е в отбора на Спортклуб ) и играе на поста защитник. Печели с отбора на ЖСК ( по късно преименуван на Локомотив ) шампионските тили през 1940 и 1945 г. Състезава се за железничарите от сезон 35/36 до 45/46 г


Халф и нападател. Първият юноша на ЖСК преминал в мъжкия отбор. Дебютира през сезон 1937/38 и играе до 1948/49 г. Два пъти шампион (1940 и 1945), един път носител на Купата (1948). . Пъргав и техничен десен полузащинтик. Снове неуморно между двете наказателни полета.


"Бомбардерът" на отбора на Локомотив - Крум Милев е в съставите, които стават шампиони на страната през 1940 и 1945 г. Носител е и на купата на страната през 1948 г. Има 18 участия в националния отбор и 3 гола. Останъл в спомените с точния пас и неотразимо силния си удър с левия крак. За Локомотив играе от 1939/40 до 1948/49г.


Заради своята изключитела пъргавина и забележителен рефлекс, публиката нарече Симеон Костов "Сиамската Котка". На вратарския пост допринася много за титлата през 1945 и за купата през 1948 г. През този период е вратар на националния отбор, в който има 15 участия. С ефектните си плонжове става любимец и на спортните фоторепортери. В Локомотив играе от сезон 1940/41 до 1950г.


Стоян Орманджиев игра в отбора на Локомотив от 1940/41 до 1948/49г. като десен защитник. Изпъкваше с добрия си отскок, играта с глава и спортменското си поведение на терена. С железничарския тим печели шампионската титла през 1945 и купата на страната през 1948 г. Един от сълбовете в националния отбор кадето има 20 участия, като в 5 случая е бил негов капитан.


Типично ляво крило, със забележителен финт, майстор на двойното подаване и изненадващи остроумни комбинации. В тандем с Крум Милев, Вучко Йорданов е в големия отбор на Локомотив, който спечели титлата през 1945 г. Включван е 20 пъти в националния отбор на България, в който е отбелязал 7 гола. Вучко Йорданов и досега остава пример за съвършенно владеене тънкостите на футболната игра. За отбора на ЖСК (Локомотив) играе в периода 1940/41 до 1944/45 и от 1948/49 до 1950г.


Любимец на Локомотивската публика, Лазар Христов играе в отбора който става шампион през 1945 г. и в отбора който печели купата през 1948 и 1953 г. Той е образец за вярност към Локомотив. Изключително работоспособен халф, достигнал до съвършенство в играта с партньора си отдясно Трайчо Петков. Многократен участник в националния отбор. За Локомотив се състезава от 1942/43 до 1956г


Защитник. Играе в отбора на Софийския Средец преди да премине в отбора на ЖСК след уволнението си от казармата през сезон 1943/44 и играе до 1948/49 г. Шампион през 1945 и носител на купата през 1948 г. След преключване на кариерата си е работник в железниците повече от петдесет години. Допринесъл за отделянето на Локомотив от Славия


Коце Благоев е един от най-силните футболисти на Локомотив през педесетте години. За отбора си играе от сезон 1946/47 до 1947/48г и от 1951 до 1957г. За този период той отбелязва 33 гола. През 1948 и 1953 г. Коце Благоев печели купата на България с отбора на Локомотив. Многократен участник в националния отбор на страната. След края на кариерата си става треньор в любимият си Локомотив.


Лявото крило Петър Аргиров идва в Локомотив от отбора на Левски. Това става през сезон 1946/47 и играе до 1956г. За Локомотив Пецето Аргиров успява да отбележи 54 гола. Многократен участник в националния отбор. Петър Аргиров е не само велик футболист, но и отличен скиор. Той става първенец на Софийската област по слалом като член на железничарското дружество

Апостол Чачевски играе 17 години в Локомотив ( 1950 до 1966/67г.) и е участвал в 289 мача. Става шампион на България през 1964г. и носител на купата през 1953г. Във футболната си кариера е играл само за Локомотив София.След това става треньор, като е поемал отбора 3 пъти. През първата половина на деведесетте беше и президент на клуба


Идва от Торпедо / Плевен / през 1951 и се състезава до 1955 г. През този период печели купата през 1953 г. Има 2 мачa в "А" националния и 6 мача с 1 гол за младежкия национален отбор на България. След преключване на състезателната си кариера остава в историята като най-успешният треньор на Локомотив София. През 1961 като помощник треньор става европейски железниарски първенец, а през 1963 вече като Старши треньор дублира титлата. Става шампион на страната през 1964 г. Ръководил е "А" националния отбор в 11 мача, "Б" националния в 2 мача, младежкия в 7 мача и олимпийския, с който печели сребърни медали на олимпиадата през 1968 г. Заради ранно побелелите си коси получава прозвището" Белия орел".


Стабилен и коректен ляв защитник - юноша на Локомотив. В отбора играе 13 сезона - от 1954 до сезон 1966/67г. Преминава през всички национални гранитури на България. С Локомотив бе шампион през 1964 г. , вицешампион през 1957 и 1965 г. , европейски железничарски първенец през 1961 и 1963 г. След преключване на състезателната си дейност работи дълго време като треньор в Локомотив.


Снажният бранител на Локомотив и националния отбор Иван Димитров бе отличен майстор при въздушните двубои и пример за кавалерска игра. Капитан на отбора който през 1964 г. става шампион на България. Има 78 участия в националния отбор. Иван Димитров е участвал във финалите на три световни първенства. По образование и професия е инженер. За Локомотив игра от 1956 до 1964/65г


По-старите привъженици на Локомотив помнят добре Спиро Дебърски - мощен, пробивен, експлозивен, с чудесен дрибъл, финт и силни изненадващи удари. Със своето спортно дълголетие и своята резултатност той влезе и в двете почетни десетки на Локомотив - 275 участия ( на осмо място ) и 82 отбелязани голове ( на четвърто място ). Шампион на страната през 1964г. Дебърски играе в Локомотив от 1957 до 1968г. Включван е 24 пъти в националния отбор, където е отбелязал 8 гола.



Иван Коцев е юноша на Локомотив София и дебютира при мъжете през 1957г. Последият му мач с екипа на Локомотив е през сеон 1966/67 г. "Братчика" играе в шампионския отбор през 1964 г. , както и в отбора спечелил европейското железничарско първенство през 1961 и 1963 г. След края на футболната си кариера е треньор на младежкия отбор на Локомотив.



Още съвсем млад, Никола Котков заиграва в любимия си Локомотив - 1958 и играе там до 1968г. Едва 20-годишен с младежкия национален отбор печели купата на УЕФА. С националната фланелка играе 59 пъти в различните формации, отбелязвайки 33 гола. Голям е принусът му за спечелването на титлата на Локомотив през 1964г. Безупречен техник, фин импровизатор, с ненадминат по силата си точен удар, Котков остава един от най-добрите футболисти на страната. Футболист номер 1 на България за 1964 година.



"Шпайдела" играе на поста защитник и идва от отбора на Академик /Сф/ през 1958 г. и играе до 1966/67 г. Става шампион през 1964 г. , както и еврпейски железничарски първенец през 1961 и 1963 г. С фланелката на Локомотив има изиграни 202 мача и отбелязва 14 гола. В националния отбор има изиграни 23 мача и отбелязва 1 гол. След преключването на състезтелна дейност става треньор и като такъв става шампион с Локомотив през 1978 г. Също така като треньор на отбора достига до четвъртфинал в турнира на УЕФА през 1980 г.



Вратарят Иван Деянов идва от отбора на "Миньор" - Димитровград, където понякога е играел и като ляво крило. За отбора на Локомотив играе от сезон 1963/64 до 1968/69г. Приносът му за титлата през 1964г. е огромен. През този период той е и вратар на националния отбор на България. За времето в което пази врата на Локомотив се превръща в един от най-добрите вратари в исторята на клуба.




Близо две десетилетия Атанас Михайлов е на голямата футболна сцена, като един от нейните най-добри актьори. За Локомотив играе от 1964/65 до 1980/81г. Той е отбелязвал най-много голове от всички български футболисти в различните национални отбори. 23 А, 1 Б, 19 Мл, 11 Юн, или общо 54 гола. Сребърен медалист от олимпийските игри в Мексико, с най-много отбелязани голове - 145 и най-много участия - 348 за Локомотив. Футболист номер едно на България за 1979г.



Полузащитника Ивайло Георгиев идва през сезон 1965/66 от отбора на Академик София. В Локомотив играе до сезон 1973/1974г. За своя отбор успява да вкара 29 гола. Многократно е участвал в националния отбор на страната, а през 1968г. става вицеолимпийски шампион. Като капитан на Лкомотив печели и балканската купа през 1973г.



Централния защитник Христакиев получава прозвището - "Хери Смърта" заради безкомпромисните си намеси на терена. Пристига от отбора на "Чепинец" Велинград през 1965/66 и играе до разпадането на отбора през 1968г. Веднага след възраждането на Локомотив се връща и играе до 1974/75г. Христакиев става и втори на олимиадата в Мексико през 1968г. В националния отбор е играл 14 пъти.



Защитника Наско Геров е юноша на Септември София. В Локомотив играе от 1966/67 до 1974/75г. Геров става вицеолимпийски шампион с отбора на България през 1968г. С Локомотив печели балканската клубна купа през 1973г. Има 28 участия в различни национални отбори и 205 мача в "А" група.



ТОДОР КОЛЕВ

/ТОКАТА/ Идва от Ботев /Вр/ през сенон 1966/67 г. и играе до 1974/75 г. През 1973 г. печели балканската купа с отбора на Локомотив. Има 11 мача с националния отбор, участник във финалите на световното първенство - 1970 година, с отбелязан гол. Дълги години е член на бюрото на футболния клуб при ДФС Локомотив.



ЙОРДАН СТОЙКОВ

/БУМБО/ Юноша на клуба и едва 17 годишен дебютира в мъжкия отбор през сезон 1968/69 в мач за купата на страната. През футболната си кариера Бумбо играе само с екипа на Локомотив - до сезон 1983/84 г. През 1978 става шампион на страната, през 1973 печели балканската клубна купа, а през 1982 КСА. Стойков е на второ място по участя в клуба със свойте 335 мача. Участник във всичките формации на националния отбор.



Соколов е юноша на Локомотив, но през периода на ЖСК-Славия играе в Ботев /Вр/. За Локомотив дебютира през сезон 1971 и играе до 1981/82 г. Балкански шампион през 1973 г., и шампион през 1978 г. Играе и за националния отбор на България, а за Локомотив има 258 мача и вкарва 34 гола. През треньорската си кариера е помощник-треньор на отбора.




Ангел Колев е юноша на куба. Дебютира през сезон - 1971/72 и играе до сезон 1983/84 г. С Локомотив става шампион през 1978 г. и Балканската купа през 1973 г. Има изиграни 252 мача за клуба и отбелязани 33 гола. Преминал е през всички формации на националния отбор. По късно работи като треньор в Локомотив.



Сред най-добрите вратари в историята на Локомотив е и Румен Горанов. Той е пример за спортно дълголетие - играе до 39 годишна възраст. В "А" група има 250 мача. Заради отличния си рефлекс и верен поглед върху играта той е влючван 34 пъти в националния отбор (включително и на световното първенство във ФРГ). Футболист номер 1 и шампион на България за 1978 г. За Локомотив играе от сезон 1971/72 до 1981/82г.



Дългогодишният централен защитник на Локомотив Боко Димитров изпъкваше със стабилната си зряла и ефективна игра. Има 228 мача в "А" група и е отбелязал 9 гола. В националния отбор е играл 30 мача и има 3 гола. Истински рицар на терена, спечелил уважението на зрителите със спортменското си поведение. Той е първият футболист на червено-черните, който намери място в чуждестранен отбор - Ираклис (Солун). Шампион е с отбора на Локомотив през 1978 г. където играе от 1972/73 до 1980/81г.



Венци Арсов идва през сезон 1972/73 г. от отбора на Левски и играе до 1982/83 г., и през сезон 1984/85 г. Играл е в младежкия национален отбор. С Локомотив освен шампионската титла през 1978 г. печели и Балканската клубна купа през 1973 г. , както и КСА през 1982 г. Има изиграни 253 срещи с екипа на Локомотив и отбелязани 36 гола. След края на футболата си кариера става треньор - водил е и отбора на Локомотив.



Стабилен, безкомпромисен ляв краен защитник, Георги Бонев беше истински стълб в отбраната както на Локомотив, така и на националния отбор, където изигра 34 мача. Забележително е и неговото спортно дълголетие - 293 мача с екипа на железничарите. В Локомотив играе от 1974/75 до 1984/85г. Има отбелязани 6 гола. Шампион с отбора на Локомотив през 1978 г.



Бойчо Величков израства в школата на Локомотив и съвсем млад става титуляр в представителния отбор. Играе в периода 1975/76 - 1985/86г. Отличните му физически и технически качества отвориха вратите и към националните отбори, в които има 43 участия: 14 А, 8 Мл, 21 Юн. На трето място в почетната десетка на Локомотив за голмайстори със забележителното постижение 90 гола. Участва на световното първенство в Мексико през 1986г.



НАСКО ЖЕЛЕВ
Десен защитник. Рожба на детско-юношеската школа на клуба. Дебютира в шампионския сезон 1977/78 г. и играе до 1987/88 г. след което продължава кариерата си в Германия. Желев е печелил и КСА през 1982 г. Участва във всички национални отбори на България. Желев както много свой колеги се отдава на треньорската професия, беше и треньор в Локомотив



Стойчо Стоев израства в школата на Локомотив и започва да играе в мъжкия отбор от сезон 1980/81 до 1989/90г. и през сезон 1991/92г. Стойчо се отличава със своето спортменство, усет за комбинативност, технична и резултатна игра. Има участия във всички национални отбори на България. За отбора на Локомотив нападателят отбелязва 59 гола.



ВЛАДИМИР ЛАЛОВ
Изклщчително стабилния краен защитник Лалов идва от отбора на Миньор през сезон 1982/83 г. и играе до сезон 1988/89 г. След преключване на кариерата си като футболист става треньор в школата на клуба.



Кирил Метков - човекът-оркестър или барометарът в отбора на Локомотив играеше в периода - 1983/84 до 1991/92г. Всички добре помним как Кирчо тръгваше с топката обикновено от вратарското поле, с чудесен дрибъл, вискока техника и скорост, остър демараж и с лекота преминаваше противниковите играчи. Именно това беше стилът на Метков. Преминал през всички формации на националният отбор, Метков завърши кариерата си в далечна Япония. За жалост, тежка контузия сложи преждевременно край на футболната му кариера.


Поредният юноша на железничарите. Павката Дочев изпъкваше с интелегентността си и отличния поглед в центъра на терена. Дебютира през 1983/84 г. и с екипа на Локомотив играе до сезон 1990/91 г. Участва във всички национални отбори на страната. След края на кариерата си работи дълги години като треньор в Германия



Играеша на поста ляв бек. Васев израства в школата на клуба и бързо се налага като титуляр през сезон 1983/84 г. Играе в отбора до 1992/93 г и от 1994/95 до 2001/02 г. Има изиграни мачове във всички национални отбори на България. Като капитан на Локомотив печели купата на страната през 1995 г. За отбора има изиграни 310 мача което му отлага почетното трето място. След края на футболната кариера е треньор в Локомотив София.



Централен нападател, идва от отбора на Димитровград. Играе в периода 1984/85 - 1989/90 г. След преминаването в Локомотив, Петков бързо показва голмайсторските си умения - за железничарите нападателят вкарва 56 гола. Петков става треньор след края на състезателна си дейност - беше и треньор на Локомотив.



Тони Велков дебютира през сезон 1985/86 г. и играе до 1996/97 г. както и от сезон 2000/01 г. до 2001/02 г. Израства в школата на клуба. През 1995 г. печели купата на страната. Велков играеше изключително сърцато на поста десен бек. След като преключва с футбола като състезател, Велков става треньор в любимия си отбор.
_________________
НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО

[ЖСК СОФИЯ]

Цветан Генков

Цветан Генков е български футболист, централен нападател. Първоначално тренира лека атлетика при Георги Митев; по-късно започва да играе футбол в юношеския тим на Локомотив (Мездра), където негов наставник е Семко Горанов. През трите сезона, в които играе за мездренските „железничари” 2001/2002, 2002/2003 и 2003/2004, има 75 мача в трета дивизия, в които е отбелязал 40 гола, включително един в турнира за Купата на България. През 2003/2004 става голмайстор на зоната с 24 точни попадения и преминава в Локомотив (София).

Следващите три сезона 2004/2005, 2005/2006 и 2006/2007 е основна единица в състава на столичани, през което време записва 96 мача с „червено-черния” екип, влючително шест в европейските клубни турнири и четири за Купата на България. В тях отбелязва 56 гола, в това число четири за Купата на УЕФА - срещу Македония (Скопие), Бней Йехуда (Израел) - 2 и Фейенорд (Холандия), и два за Купата на България. Един от водещите реализатори в майсторската група; през 2005 и 2006 г. е определен за подгласник в категорията Най-добър млад играч в анкетата на Асоциацията на българските футболисти; няколко пъти е избиран за футболист на кръга. Голмайстор на А РФГ през сезон 2006/2007 с 27 точни попадения.

Има 9 срещи в младежкия национален отбор, в които е вкарал 3 гола, както и 9 мача в представителния тим на България. През юни 2007 г. подписва договор с първодивизионния руски клуб Динамо (Москва) срещу трансферната сума от 2,25 млн. евро. Контрактът му е за 4,5 г. т. е. до края на 2011 г.

Статистика по сезони:

Локомотив (София) - 2004/2005 - "А" ПФГ, 30 мача/12 гола
Локомотив (София) - 2005/2006 - "А" ПФГ, 27 мача/11 гола
Локомотив (София) - 2006/2007 - "А" ПФГ, 29 мача/27 гола
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[4UGUNENATA GLAVA]

Искам да попитам за Йордан Котев дали можете да ми кажете някой, който му има адреса или го познава?Ще съм много благодарен!

[ЖСК СОФИЯ]

Уникална снимка на Иван Деянов. Единственото, което разваля фотографията е фланелката на ЖСК Славия..
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

Българин стана най-добър чужденец в историята на Пансерайкос



Бившият централен нападател на българския национален отбор по футбол и на Локомотив /София/ Бойчо Величков бе избран за най-добрия чужденец в цялата история на гръцкия отбор Пансерайкос /Серес/. Бойчо Величков премина в Пансерайкос /Серес/ през лятото на 1987 година от френския Льо Авър. Величков игра две години и половина за Пансерайкос и вкара 40 гола.

Неотдавна, на полувремето на мача Пансерайкос - Кастория, българският футболист получи наградата си. Бившият национал и бивша звезда на Локомотив /София/ Бойчо Величков, 49-годишен, живее в София и се занимава с бизнес.




_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[парци]

Горе в първия пост не е лошо да сложиш под снимките имената на някои от футболистите, а също ще бъде добрина и ако намериш кой с кой номер е играл.
_________________

[ЖСК СОФИЯ]

РУМЕН ГОРАНОВ

Роден на 17 март 1950 г. Вратар. Играе в “Спартак” Плевен от 1967 до 1969 г., “Левски” от 1969 до 1971 г., “Локомотив” София от 1971 до 1982 г., после в Кипър. Шампион през 1970 и 1978 г., носител на купата през 1970, 1971 и 1982 г. Има 250 мача в “А” група. С 34 мача в националния отбор участва на световното първенство през 1974 г. Футболист номер 1 на България за 1978 г. Притежава отличен рефлекс и авторитетни намеси. По-късно е в ръководството на ФК “Локомотив” София и “Кремиковци”.
_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[ЖСК СОФИЯ]

_________________
"Когато публиката е малко, замисли се за причината!" - Никола Котков

[martin]

[Pride]

Хубави картички? пощенски или?
_________________
8 ПОРЕДНИ МАЧА В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТУРНИРИ БЕЗ ЗАГУБА, ТОВА Е ЛОКОМОТИВ

[Metala]

http://www.blitz.bg/sport/article/144799



Нако Дойчев!!!
_________________

[Metala]

http://www.youtube.com/watch?v=6DLDD6S8_gg&feature=youtu.be


_________________

[Metala]

Васил Методиев - 80 години винаги на бял кон


Днес една от най-знаковите фигури в българския футбол -Васил Методиев-Шпайдела, навършва достолепните 80 години. Типично по български, точно най-ярките и най-достойните остават недооценени, съзнанието ни е така устроено, че дори искаме да ги забравим. Случи се и на великия Шпайдел, човека, който беляза не само футболния, но и целия живот на България в самия край на онези „щастливи и безоблачни" 45 години.

Съдбата го излъчи да се превърне в символ на отрицанието на конформизма. Докато другите се гърчеха в жалкото си съгласие с лъжата или бунтарстваха в собствените си кухни с вицове срещу вожда, на Васил Методиев се падна тежката задача да се изправи сам срещу системата в неравна битка. Случи му се и като треньор на Локомотив София, упражнението се повтори и после, когато музицира „синята рапсодия" на „Герена". Сенките на мрака от миналото продължиха да го преследват дори и в съвсем близкото минало. През 2008 година те се върнаха в „Подуяне", за да видят за последен път и вероятно завинаги гърба му. И за да тържествуват, че най-накрая са приключили с него. Толкова важно бе за тях да го няма!

Васил Методиев е от онези, които съдбата избира за необикновените неща. Като футболист се отличава с непримиримост и твърдост в единоборствата на терена. За повечето му съперници прозвището Шпайдел (прякорът идва от немския генерал Ханс Шпайдел) става синоним на трудни минути на футболното игрище. Като треньор изпъква с интелект, психологически подход и надеждна рецепта за победа. Но има и нещо друго, което го прави по-различен и знаков от всеки друг. За такива като мен Шпайдела е най-важният темел в стогодишната история на Левски. Неговото име като дебела гума изтрива всичко мръсно, което се прикача към синия клуб в периода на Левски-Спартак. С "един Шпайдел" се заличава се заличава цялата подлизурщина и мерзавщина, която милиционерщината внедри на „Герена". Защото дори и най-злостните врагове не могат да омърсят с гадост Васил Методиев-Шпайдела. За тях той е много високо. Времената са други и нелицеприятните истини са потънали в прах, но през 1979 година да победиш и отстраниш Динамо Киев бе с ранг на престъпление срещу социалистическия строй. И то да дръзнеш да го направиш срещу отбора на Лобановски, в който бе събран целият футболен елит на 250-милионната държава! И нямаше нищо по-нормално победителят да бъде уволнен, защото дружбата със съветските другари бе като слънцето и водата!?

6 години по-късно същият вражески елемент с роднини, избягали от социалистическия рай, не се вслуша в многобройните доброжелателни подхвърляния. Посъветваха го да прекъсне тази серия от победи над ЦСКА, за да си спести главоболията. Но той затова е Шпайдел и затова си пати. Лети много нависоко и пада от високо. Този път премахнат завинаги, името му заличено, все едно че такъв човек не е живял! Обаче той е от онази рядка порода, която не приема поговорката за покорната глава. И никога не се е съобразявал със сабята, която за него бе дамоклев меч. Той е от онази рядка порода хора, за които достойнството и честта са над всичко. За 80 години нито веднъж не мимикрира, нито веднъж не тръгна на съглашателство. Не сяда с враговете си на една маса и не прави примирия. Не си променя мнението и воюва до последно. Каквото и да му струва това. А само той си знае каква цена е заплатил. Най-добрият за времето си, а са му правени толкова много спънки и мизерии. Никога не е бил треньор на националния отбор, защото за тази позиция трябваше да се пълзи. А един Шпайдел никога не пълзи, още по-малко пред Партията.

Да си жив и здрав, Шпайдел. Ти написа своята славна страница в историята не само на футбола. Старите локомотивци и левскари ще те носят в сърцето си и никога няма да те забравят.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
_________________