|
Предишната тема :: Следващата тема |
Автор |
Съобщение |
PILATA
Регистриран на: 31 Авг 2006 Мнения: 15469 Местожителство: SOFIA
|
Пуснато на: Пон 09 Окт, 2017 8:04 Заглавие: ПОЧИНАЛ Е БОРЕ ИЛИЕВ- ДА ПОЧИВА В МИР |
|
|
БОГ ДА ГО ПРОСТИ....
Борис Илиев си отиде от този свят вчера, на 59-годишна възраст. В негова памет е и този материал…
Той е роден на 20 май 1958 г. в София. Израства в т.нар.” “Тулааа маала” между “Лозенец” и “Иван Вазов” до стадион “Раковски”. Юноша е на столичния “Спартак”. Борето произлиза от обикновено работническо семейство. Баща му дълги години работи в ЖП завод “Георги Димитров”, а майка му в Централни хали. През 1970 г. след обединението с “Левски” Илиев преминава в редиците на “синия” клуб. За “отбора на народа” има 3 мача в “А” група и един за Купата на България.
През 1976 г. преминава под наем в “Беласица” (Петрич), където играе под ръководството на треньора Петър Хаджийски. След половин сезон в южния град Борето отива в друг отбор от “Б” група “Еледжик” (Ихтиман). Там изкарва военната си служба. За “Ботев” играе от 1977 до 1981 г.
Илиев е една от звездите на тима от Ихтиман и водещ голмайстор. С добрите си игри той прави впечатление на легендарния треньор Георги Берков – Белия орел. Апостолът, открил много от най-големите футболисти на “Спартак” (Пл) и “Локомотив” (Сф), го харесва и го привлича в “Надежда”. Именно с червено-черния екип са най-добрите години в състезателната кариера на нападателя. Отначало играе с №11, а след напускането на ветерана Ангел Колев облича неговия екип с №7. Илиев бързо се утвърждава в титулярния състав на “Локомотив” и през 1982 г. е част от отбора, спечелил Купата на Съветската армия. На финала “железничарите” побеждават “Локомотив” (Пд) с 2:1 след два гола на Бойчо Величков и крилото Стойчо Стоев.
Незабравими за мургавия техничар остават и сблъсъците в евротурнирите с “Ксамакс” (Нюшател, Швейцария), “Пари Сен Жермен” (Франция) и “Апоел” (Кипър). Той признава, че най-трудни са му били двубоите с корави защитници като Благоя Блангев от “Ботев” (Пд) и Пламен Николов от “Левски”.
“Те бяха големи футболисти. Винаги ми бе тежко срещу тях. При Пацо и Благо нямаше минаване. Бяха страшни резачки”, с усмивка си припомня нападателят.
Със завръщането на Апостол Чачевски в “Локо” (Сф) настават и тежките дни за Боби.
Новият старши треньор го пренебрегва и налага сред титулярите свои любимци. Офертата от силния “Лудогорец” (Разград) идва като спасителна сламка за стрелеца и той потегля към Делиормана. Местният партиен големец Цачев връчва празен чек на Илиев. С привличането на Борето и на “екзекутора на “Динамо” (Киев) Нако Дойчев, “Лудогорец” се превръща в един от основните кандидати за промоция в елита. Изненадващо броени дни преди началото на сезона идва обаждане от Горна Оряховица. Шефовете на местния “Локомотив” предлагат двойно по-добри условия на двамата столичани и те, без да се замислят много, потеглят към града с най-голямата транспортна гара.
По онова време в “Локомотив” са събрани футболисти като Бончо Генчев, Никола Велков, Христо Михайлов, Левент Гавазов и млади таланти като Сашо Ангелов. Треньор е легендата на “Левски-Спартак” Добромир Жечев. С идването на Дойчев и Илиев тимът става неудържим в похода си към “А” група. В решителния мач през пролетта на 1987 г. “черно-белите” мачкат “Лудогорец” с 3:0 и влизат в елита. Третото попадение в последната минута бележи именно Борето. “Този гол на практика ни класира. С по-добра голова ние влязохме в майсторската група. Никога няма да забравя този велик момент”, разказва бившият нападател.
След два успешни сезона в “А” група Илиев получава предложение от кипърския АПОП. В тима само той е българин, но това не му пречи да се превърне в голямата звезда. Още в първия си сезон нашето момче вкарва 12 гола в 28 срещи.
Трансферът от Острова на Афродита в Малта е логичен. За него му помага бившата звезда на “Локо” (Сф) Иван Василев. Той и винаги е бил един от най-добрите приятели на нашия герой. Рицарският остров е считан тогава за своеобразна Мека за нашите футболисти. Както е известно, политическата конюктюра в България не позволява най-големите ни играчи да се подвизават в клубове от Западна Европа. Вариантът с Малта е отличен на този етап и Илиев преминава в “Биркиркара”. В местния гранд той бележи гол след гол и финишира като стрелец №1 на първенството с 22 попадения. “Биркиркара” достига до финала за националната купа, но отстъпва на “Слиема Уондърърс” с 1:2.
“По мое време всички български футболисти се ползвахме с отлична репутация в Малта. Бяхме със статут на истински звезди”, връща се назад във времето Илиев. Според него, сега е истинско унижение за наш играч да се подвизава на острова. “В момента никой уважаващ себе си футболист няма право да играе там. Нивото е много ниско, както и заплащането.”
През 1991 г. Илиев си тръгва от “Биркиркара” и през следващите 10 сезона играе в по-нискоразредни отбори. Спортното му дълголетие е завидно. На 40 години става голмайстор на Трета дивизия със “Сайринс” (Сан Паулус).
После се захваща с треньорския занаят. Като най-голям успех на това поприще българинът посочва престоя си в “Имжар Юнайтед”. Той изкачва скромното тимче от Трета дивизия до Висшата лига на Малта за 3 години.
Впечатляващ е и балансът на Борето като треньор. В общо 60 мача той записва 45 победи, 9 равни и 6 загуби.
През 2003 г. се отказва от футбола и активно се захваща с личния си бизнес. Борис Илиев беше един от най-уважаваните и известни българи в Малта. Навсякъде по улиците и заведенията го разпознават и поздравяват. “О, Борис, как си? Казвай какво ще пиеш”, е най-честото, обръщение към него. Той поддържа близки контакти с министъра на транспорта и културата Ченсо Табоне Галия и шефа на МВР Майкъл Мифсуд.
Бившият нападател е оставил отлични впечатления у местните жители по време на престоя си на екзотичния остров първо като футболист, а после и като треньор. След края на активната си спортна кариера Илиев е преуспяващ бизнесмен. Борето държи луксозен ресторант в столицата на държавата-джудже Ла Валета. Кръстил го е “Добри приятели”.
Като най-забележително събитие в своя живот той определя раждането на внуците си Борис и Юлия. Момиченцето е кръстено на любимата жена на дядото. “Съпругата ми е страхотна. На нея дължа всичко в живота си. Без Юлия нямаше да постигна нищо. Тя винаги е зад мен в тежките моменти”, разчувства се Илиев. Той се гордее и със сина си Роман, който върти семейния бизнес в Малта. “От близо 30 години съм тук. Вече се чувствам наполовина малтиец. След световната квалификация с България на 12 октомври 2005 г. бях раздвоен. От една страна ме беше яд за резила на нашите, а от друга се гордеех от представянето на момчетата на Хорс Хеезе”, признава той.
“Тук ни уважават. Малтийците асоциират думата “българин” с хубави неща, а не с престъпност, проститутки и мръсотия. В другите държави в Западна Европа ни посрещат като последни боклуци и с подозрение. В Малта, за щастие, ни тачат като нормални хора. Тук не трябва да се криеш, че си от България, а можеш да се гордееш с това”, категоричен е Илиев, който получи и малтийски паспорт.
Според него манталитетът на местните жители не е близък до нашия: “Условията и животът тук са твърде специфични. От тук са минали толкова различни народи и култури и всеки е оставил своя отпечатък. С много труд и упоритост малтийците превърнаха страната си в един истински туристически рай.”
Близостта на острова до континентална Европа и до Балканите, топлият климат, добрите условия за живот и качественото обслужване, го правят предпочитана дестинация за милиони туристи от цял свят.
Борис Илиев се чувства на мястото си именно на това малко парче земя. Той е един от организаторите на традиционните “български” вечери тук. В Малта учат и работят стотици наши сънародници.
“Може да се каже, че българската общност е сплотена. Събираме се често, поддържаме връзка. Никога не сме губили и контакта с родината”, казва Илиев.
Футболът беше всекидневие в битието на бившия юношески национал. Всяка седмица той поритваше с приятели и следеше всички мачове по телевизията. В дома му беше инсталирана сателитна антена, благодарение на която, той следеше и нашето първенство.
Илиев беше треньор и на третодивизионния “Люлин”. През последните години работи в Кипър, и в Малта.
Сезоните на Илиев в Локомотив (Сф)
1981/1982 – 25 мача и 4 гола
1982/1983 – 25.10
1983/1984 – 30.3
1984/1985 – 7.5
1985/1986 – 11
_________________ НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
|
|
Върнете се в началото |
|
|
PILATA
Регистриран на: 31 Авг 2006 Мнения: 15469 Местожителство: SOFIA
|
Пуснато на: Чет 12 Окт, 2017 14:29 Заглавие: |
|
|
добре е да има единоминутно мълчание за Боре Илиев в мача с Лилякс, _________________ НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
|
|
Върнете се в началото |
|
|
Pride
Регистриран на: 28 Сеп 2006 Мнения: 6727
|
|
Върнете се в началото |
|
|
PILATA
Регистриран на: 31 Авг 2006 Мнения: 15469 Местожителство: SOFIA
|
Пуснато на: Пон 23 Окт, 2017 20:43 Заглавие: |
|
|
Оф да
Да почива в мир доктора.
Много се насъбира. _________________ НАЙ МИ Е КРИВО, НАЙ МИ Е ДОЛНО,КОГАТО МЕ ЧЕРПЯТ С БЕЗАЛКОХОЛНО
|
|
Върнете се в началото |
|
|
парци
Регистриран на: 05 Сеп 2006 Мнения: 6703 Местожителство: Parc des Partcalence
|
Пуснато на: Пон 23 Окт, 2017 20:49 Заглавие: |
|
|
Еееее, дееба...
Просто нямам думи вече.
Вечна му памет. _________________
|
|
Върнете се в началото |
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
|
|
|